Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2007 15:31 - Османското "управление" в българските земи!
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 9516 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 15.07.2007 12:33


Налагането на османския  гнет в края на 14-ти и началото на 15-ти век разрушава много от сътвореното във времето на българската средновековна държава.Новата система е далеч по-примитивна от постиженията на българското средновековно общество.Прекъснати са икономическите и културни взаимоотношения на  България с редица държави от Европа.И така българите и останалите обитатели на Европейския югоизток попадат под властта на османците точно , когато Европа стои пред историческия преход от Средновековието към Новото време.Със стъпването си на Балканите османските турци се сблъскват с държавнополити чески и стопански системи , които далеч превъзхождат системите на поробителя.Въпреки това и противно на очакванията те все пак надделявят.Османската империя е деспоточна теократична монархия , в която султанът притежава всички възможни привилегии на властта . Той е върховен главнокомандващ военните сили , върховна законодателна институция , най-висш съдебен орган , а от 1517г. и халиф - духовен глава на всички мюсюлмани .В Османската империя като много важна институция в системата на централното управление е владетелският съвет ( диван ) . В него влизат всички длъжностни лица ,  отговорни за различни ресорси на управление . Това са : великият везир - пръв помощник и заместник на султана , кадълскерът - отговорен за правните и религиозни проблеми , нишанджията - пазител на държавния печат и т.н. От края на 16-ти век диванът има съвещателни функции и не мойе да оспорва едноличните решения  на султана .
  В класическия период от развитието на османското управление в българските земи основната военна сила на империята се състои от спахийската конница и еничарската пехота . Спахите-конници имат правото да използват за своята издръжка доходите от спахилъците и това ги прави най-масовата част от османската аристократична прослойка.
Спахийското опълчение се разделя на две големи части - румелийско и анадолско .
Всяка от тях се подразделя на три крила .

   Друга основна военна формация е пехотната платена армия (еничари).
 
   Тя възниква през 14-ти век чрез създаване на пехотни корпуси от помюсюлманчени роби - християни . Използва се т.н. " кръвен данък " ( девширме ), изразяващ се на събирането на момчета от християнските семейства , който се оказва най - широко прилагано средство за ислямизация в поробените народи . Военната организация се превръща в основа на административното деление на османската държавна система . Военните командири изпълняват функциите на управители на съответните административни единици . В ранния период на османското господство в българските земи завоевателят запазва границите на заварените владения  като ги превръща в санджаци.
Различни санджаци образуват  границите на Видинското , Търновското царство и т.н. До края на 40-те години на 16-ти век европейските османски владения са включени в Румелийското бейлейберство , чийто  административен  център отначало е Одрин , а след това - София . Бейлербеят има свой административен апарат , който е сходен с централното управление . Румелийското бейлербейство се дели на по- малки административни единици - санджаци . До края на 15-сти век санджаците  се делят  на други 2 административни единици - вилаети и субашилъци . По времето на Сюлейман Великолепни съществува още една административна единица - " кааза " , начело с кадия . 
 
Турските завоеватели и най - вече Мехмед II 

   не само не унищожава завареното , но и запазва цели институции и стопански механизми . По - късно кодексите на султан Селим I и султан Сюлейман Великолепни

 доизграждат и доизясняват същността на османската  стопанска система , която се оказва по-жизнена от заварената византийско-българска традиция . Ясно се очерават приоритетите на Османската империя , които са свързани с изграждането на една централизирана държава , нуждаеща се от огромни приходи за осъществяването на завоевателните си инициативи . Основната характеристика на системата се състои в това , че цялата земя е държавна и с нея се разполага султанът , който я раздава на проявилите се във войните спахии . В основата на спахилъка стоят военните задължения към централната власт . Така държавата се превръща в един-едниствен феодал , който преотстъпва на част от своите поданици част от хазната .Чрез изграждането и налагането на спахийската система укрепва централизмът във военната система , в земевладението и изобщо в цялата държава . В зависимост от доходите , които носят на ленника спахилъците се делят на 3 категории - тимари , зиамети и хасове . Колкото по - големи са приходите , толкова повече задължения има спахията . Стриктното им изпълнение и доброто представяне на спахията във военните походи увеличават приходите на спахията.
През 15-ти - 16-ти век с поземлени земи се възнаграждават и част от покорените народи - предимно аристократи . С течение на времето те се приобщават към османската административна и военна система .
 Според османското законодателство спахията няма право да напуска своя лен . Това се прави с цел бързото му постъпване във войската при нужда . Държавата се отнася изключително строго с онези ленници , които не изпълняват своите задължения или се отнасят небрежно към тях . Отнемането на спахилъка укрепва централизма и зависимостта на спахията . Ако синът наследи задълженията на бащата той наследява и част от спахилъка , за да го наследи целия или да го разшири той трябва да се справя много добре във военните походи . Наследяването на ленната земя вреди на послужебното земевладение . Това се усеща с течение на времето и води до проблеми в ленната система .
В тимарите , зиаметите и хасовете османското аграрно законодателство предвижда съществуването на лично стопанство на спахията - т. нар. хаса чифлик. Той не надвишава 150 дюнюма и служи за здоволяване потребностите на спахийското семейство . В по-ранните векове спахията не е обръщал внимание на тази земя и я е предоставял на селяните с нотариален акт , а след това е получавал от нея феодална рента . При отнемането и предоставянето на хаса чифлика на друго лице се отнема и предоставя и личното стопанство.
Трябва да се посочи , че спахията не е пълен собственик на земята , той притежава само част от нейните приходи . Това понякога го прави незаинтересуван за спахилъка . Той разчита най-вече на средствата , натрупани от плячката , получена от победоносните за империята войни .Ленът и селяните , работещи в него са зависими от централната власт . Липсата на стопански , административен и съдебен имунитет също кара спахията да не обръща огромно внимание на лена си , особено когато Османската империя печели войните си .
Наред с тимарите , зиаметите и хасовете съществуват и т.н. мюлкове - поземлени владения с пълна собственост върху земята . Притежателите на мюлк са обикновено  членове на султанското семейство , висши военачалници , висши държавни чиновноци , приближени на султана и др.Притежателите на мюлк имат административен , стопански и съдебен имунитет. 
На пръв поглед мюлковете влизат в противоречие с османската аграрна система . Империята , водеща се от собствени съображения предоставя мюлковете в стратегически райони и в области , опустошени от продължителни битки . Тя помага за бързото им възстановяване и включване в икономическия живот . С мюлковете се цели и привличане на турско население в определени райони . Предизвиква се раместване на значителна маса турско население , с което се цели плътното колонозиране на завзетите територии .
Твърде често след като постига целите си Османската държава посяга към мюлковете .За да предотвратят това притежателите им ги превръщат във вакъфи , което означава , че една част от доходите им се определя от издръжка на мохамеданско религиозно учреждение . След вакъфирането на мюлковете те остават неприкосновени завинаги .
Съществува и т.н. хасова земя . Тя се предоставя на членове на султанската фамилия . Султанските хасове най-често са разположени в най-плодородните земи на империята . Всички приходи , получавани от хасовите земи като данъци са в полза на султанското семейство . 
 Османската аграрна система , наложена в българските земи през 15-ти век , се оказва изключително ефективна . Тя осигурява неограничена власт на централната администрация и лично на султана . 
В тази система обаче са заложени и много противоречия , които след време се оказват фатални .



Тагове:   Османското,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - xtra e !
13.01.2008 19:37
xtra e !
цитирай
2. анонимен - istoriq
26.03.2008 15:40
mnogo pove4e informatsiq ima ot kolkoto v u4ebnitsite
цитирай
3. анонимен - qko
26.03.2008 15:42
yes
цитирай
4. анонимен - mnogo hubavo
26.03.2008 15:43
qka istoriq
цитирай
5. анонимен - какво мога да кажа,
25.02.2009 22:32
освен че съм впечатлена от нещата, които прочетох. наложи ми се да потърся информация по темата и странното е, че тук намерих всичко, което ми беше нужно. така че - благодаря. интересен постинг.
поздрави!
цитирай
6. анонимен - istoria
03.03.2009 14:54
az obojavam istoriata
цитирай
7. анонимен - добре
26.01.2010 18:53
имате пркрасен сайт. казвате и описвате много интересни и нужни неща. интересно е. а аз обичам историята.
цитирай
8. анонимен - qko
26.01.2010 18:56
qko e . hubavi snimki i text. dovolna sam.
цитирай
9. анонимен - hi
26.01.2010 18:56
i to napalno i mnogo
цитирай
10. анонимен - прекрасни турци
27.01.2010 13:50
които не обичат турците и турцит не ги обичат!!
цитирай
11. анонимен - Пакет для создания коллажей 2009
22.03.2012 00:14
http://dflup.narod2.ru Набор удобных и функциональных программ для создания коллажей и фотомонтажа. Вы сможете создавать эффектные композиции из десятков фотографий как с помощью готовых шаблонов, так и полностью самостоятельно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2433600
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10566
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031