Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2007 13:19 - За Западните покрайнини!!!
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 6294 Коментари: 10 Гласове:
0




Крайграничната ивица земя, която разглеждаме в проекта, по силата на Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. след края на Първата световна война, се откъсва от България, като страна загубила войната и се предава на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство. Всичко това с 1500 кв.км. територия, 120 хилядно българско население, 120 села, един град Цариброд и две пазарни средища - Босилеград и Трънска клисура, 1 гимназия, 6 прогимназии, 116 основни училища със 7892 ученици, 45 черкви и 42 свещеници. Прокарана по безпрецедентен начин, границата пресича села, гробища, дворове, къщи. 25 села са разделени на две, като например село Стрезимировци, което 60% остава в Сърбия и 40% в България. Училището, църквата, гробището остават в Сърбия. Останалото - в България. Други разпокъсани села са: Груинци, Ресен, Рибарци, Жеравино, Млекоминци, Кострашевци, Паля, Клисура, Петачинци, Врабча, Бачево, Долна Невля и пр. Затова и страданията на хората покрай границата са били големи. У тях е вкоренен страха от границата. Оказа се, че тя и днес е една от най-трудно проходимите граници в Европа, поне за българското население в граничния пояс.
Установената тогава граница тласка в географска, етническа, стопанска и икономическа изолация населението в тези райони, особено населението в Босилеградско, притиснато отвсякъде с планински масиви, клисури и непроходими пътища. За да отиде до Враня, населението трябва да мине големия планински масив "Хайдушки преслап" (1950 м. н.в.), а населението от Клисура и съседните села трябва да мине планината Власина (1270 м. н.в.). При това трябва да се имат предвид лошите пътища и още по-лошите транспортни връзки, с които разполага населението.
Също така голям проблем за хората край границата са и имотите на голяма част от населението, останали от другата страна на границата, което затруднява обработването им. Във всяко едно отношение населението край границата не е имало основание да храни илюзии за бъдещето си. Международната общност обаче до началото на 90-те години не се занимаваше с положението на българите в Сърбия. Държавата-майка от своя страна, от идеологически съображения, с десетилетия наред не смееше публично да спомене съдбата на своите сънародници в Сърбия. Сякаш ги нямаше. Сякаш не съществуваха за нея.

В Сърбо-хърватско-словенското кралство малцинството губи основните си национални права. По-късно, в СФРЮ му се връщат националните права, но и асимилацията спрямо него се засилва. Идва до невиждана по мащабите си за това население миграция. Обезлюдяват се цели села и райони. Населението започва да търси работа във вътрешността на цялата бивша Югославия и особено Сърбия. В Цариброд, като град със стара градска и занаятчийска традиция започва да намалява броят на населението. Стига се дотам, че в период между 1948-1981 г. Царибродска община напускат 7 910 души население. От Босилеградското село Божица по посока на Ниш в същия период трайно се изселват между 3000 и 5000 етнически българи. Всичко това разбира се - не от добро! Колкото по-далече от границата, толкова по-добре за нас! - беше девизът на хората, напускащи родните си места.
От 1990 г. насам по отношение на положението на българското малцинство в Сърбия вече настъпва промяна. За положението му вече се интересува както международната общност, така и майката родина. Само че, вече е късно напусналите да се върнат обратно по родните си места. Защото общините са икономически неразвити, селата обезлюдени, училищата разрушени, пътищата лоши...

От ден на ден социално слабите стават все повече на брой, помощите са малко; повечето от фирмите в Царибродско и Босилеградско са пред фалит; пенсионерите са с най-ниски пенсии в републиката; в Босилеградска община всеки четвърти жител е над 60-годишна възраст и в двете общини смъртността на населението е по-голяма от раждаемостта.





Гласувай:
0
0



1. анонимен - Много болезнена тема!
25.06.2007 12:07
Свидетел съм на родовите срещи на хора от една майка родени в две земи разделени. Кръвта на вода не става Една част от населението в Босилеград през 1919г. е намерило спасителен бряг в Козлодуй. Трогателни са тези родови срещи днес. Ние неразделените не можем да се намерим из България, а те не са престанали да се търсят - забравени от държавата толкова десетилетия.
Благодаря за темата!
цитирай
2. karavelov - Прав си!Кръвта вода не става!Дано ...
25.06.2007 12:37
Прав си!Кръвта вода не става!Дано вече нашите братя от Западните покрайнини,не се чустват забравени от Родината!
цитирай
3. leif - добре де...нали по договор са преотстъпени на бившата Югославия
28.06.2007 00:43
Сега тя вече не съществува-Какви са наще политици?Защо не работят по въпроса???Далавера ли няма???
цитирай
4. karavelov - leif Сърбия е официалния наслед...
28.06.2007 13:41
leif Сърбия е официалния наследника на бивша Югославия!А тези граници за потвърдени от Парижкия мирен договор от 1947 година!
цитирай
5. leif - :(
28.06.2007 13:45
не съм съгласен,но както и да е.Споделям мнение на българите в западните покрайнини.
цитирай
6. karavelov - Абе и аз не съм съгласен с Ньойския и ...
28.06.2007 13:49
Абе и аз не съм съгласен с Ньойския и Парижкия мирен договор!Но какво от това?Никой не се съобразява с мнението на тези българи!Но все пак те трябва да знаят,че са едни от нас и не сме ги забравили!
цитирай
7. leif - Не съм фен на евросъюза-поне не на ...
28.06.2007 13:53
Не съм фен на евросъюза-поне не на условията и начина на по който ни приеха,но се надявам след време и Сърбия и Македония да влязат.Така нацията ни няма да е вече разделена.
цитирай
8. karavelov - Прав си!Липсата на граници между ...
28.06.2007 13:58
Прав си!Липсата на граници между нас ще засили връзките ни с българите там!
цитирай
9. vkolev22 - Дядо ми
28.06.2007 18:47
е избягал на 19 години през 1919 г. от родното си село Извор, Босилеградско, когато разбрал за съдбата на Зап. покрайнини по Ньойския договор. До 1941 г. не е виждал братята и сестрите си, а родителите му починали без сърбите да му позволят да отида на погребението им. Същото и с баба ми, чийто баща е бил жив насечен от сърбите, защото бил трето поколение български свещеник в Изворската черква. Вече е паднала съвсем...
цитирай
10. karavelov - Такива случки са описани от Анри ...
28.06.2007 21:04
Такива случки са описани от Анри Пози във "Войната се връща"!Поклон пред българщината и паметта на прадядо ти!!!!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2450434
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10567
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930