Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2007 15:14 - 131 години от избухването на Априлското въстание!!!Кървавото писмо!!!
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 12481 Коментари: 20 Гласове:
0

Последна промяна: 01.05.2007 19:17


Братия!

Вчера пристигна в село Неджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии...

Сега, когато ви пиша това писмо знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков 
image

” Кървавото писмо" предизвиква неописуем ентусиазъм в Панагюрище. Бенковски нарежда да се вдигне незабавно въстание.
image
 За броени минути властта преминава в ръцете на въстаниците. Изпратеният за арестуването на революционния комитет турски отряд търси спасение в бягството. Местната учителка Райна Попгеоргиева, наречена от народа Райна княгиня, яхнала на кон, във въстаническо облекло, развява шитото от нея знаме на въстанието.
image
 Мало и голямо се събира на площада, за да чуе огнената реч на Бенковски. Създадено е временно правителство начело с видния панагюрски гражданин Павел Бобеков. От столицата на въстание то, Панагюрище, тръгват куриери към всички селища на окръга и към останалите революционни окръзи, за да съобщят дългоочакваната новина и призоват към незабавно въстание. Сам Бенковски начело на конен отряд от 200 души, наречен “Хвърковатата чета", обикаля селата, вдъхновява, окуражава, организира. 
image
Пожарът на въстанието обхваща почти всички селища на окръга без двата големи града Пловдив и Пазарджик, в които има многобройни турски гарнизони. Въстаниците се бият храбро, но силите са неравни. Срещу техните остарели пушки и самоделни топчета от черешови дървета се възправя цялата имперска мощ.
Едно след друго въстаналите селища падат под напора на неизброимите башибозушки пълчища и редовните модерно въоръжени турски войски. След тридневни ожесточени сражения на 30 април турците влизат в подпаления от артилерията Панагюрище. Всички, които не успяват да се укрият в планината, главно немощни старци и жени с невръстни деца, са избити, а градът е разграбен и опожарен.
Същата е съдбата на Клисура, Стрелча и десетки други български селища в Средногорието. Водачите на въстанието с малки групички въстаници се опитват да минат в Румъния, но по дългия път повечето от тях стават жертва на засади Бенковски недалеч от Тетевен, Волов край гр. Бяла и др. Каблешков е заловен и се самоубива в затвора в Габрово.
Още по-големи са жестокостите, извършени от башибозуците при потушаването на въстанието в родопския район на IV революционен окръг. След няколкодневни сражения башибозуци и редовна войска нахълтват в голямото село Перущица. Стотици въстаници и мирни жители се укрепяват в църквата и продължават отчаяната съпротива. Когато турската артилерия започва да руши стените, членовете на местния революционен комитет Кочо Честименски и Спас Гинев умъртвяват със собствените си ръце своите жени и деца и се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на турците. Примерът им е последван и от други въстаници. Претъпканите с хора църковна и училищна сгради са подпалени и сред пламъците намират мъченическата си смърт стотици перущенци. 
image
Съдбата на намиращото се по-навътре в планината село Батак е още по-ужасна. Свирепите башибозуци на кръвожадния Ахмед Ага Барутинлията подлагат на сеч цялото население. Из-клани са около 4000 мъже, жени, старци и деца. И до днес по стените на старата каменна църква могат да се видят кървавите петна и следите от пожара, а в музея на Батак се съхраня - ват дръвниците, на които са били клани беззащитните жертви. Труповете на мъчениците за българската свобода са оставени непогребани. Цветущото някога селище е превърнато в руини и задълго става свърталище на гарваните и лешоядите.
От въстаналите родопски селища оцелява единствено Брацигово. Тук въстаниците успяват да отбият атаките на башибозуците и слагат оръжие едва когато въстанието в цялата страна е потушено. Водачът на брациговските въстаници Васил Петлешков е измъчван между два огъня, за да съобщи имената на съучастниците си, но той предпочита смъртта пред предателството.
В Търновския революционен окръг най-много въстаници дават селата Батошево, Ново село, Кръвеник, Бяла черква, Му-сина, Вишовград, Дичин, Голямо Яларе и др. Главни ръководи - тели на въстанието тук са Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро Петров, Йонко Карагьозов, Тодор Кирков и др. След няколко кръвопролитни сражения, най-голямото от които е под връх Марагидик в Стара планина, въстаническите части са разбити от многократно превъзхождащите ги турски сили. Четата на поп Харитон се укрепява в Дряновския манастир и цели 9 дни отблъсква ожесточените атаки на башибозуците и редовната султанска войска. Когато боеприпасите на въстаниците се свършват, те предприемат решителна нощна атака. Мнозинството загиват в завързалия се ожесточен ръкопашен бой и само 40 от 200 четници успяват да се измъкнат от железния обръч. И в този окръг турците извършват нечувани жестокости — опожаряват десетки селища и избиват стотици мирни жители.





Тагове:   писмо,


Гласувай:
0
0



1. alison - Благодаря!
01.05.2007 15:24
Аз съм правнучка на Вельо Тошков от Батак...преди време нещо се ядосах на едни хора,дето се опитват да ни изопачават историята и писах нещо твърде страстно,но сега ужасно съм ти благодарна,че разказваш историята на "кървовото "писмо и последвалите събития,защото хората трябва да имат ПАМЕТ!...Иначе,просто сме едни АНОНИМНИ НИКОИ в тоя свят....а анонимниците,кой ги уважава!?
цитирай
2.