Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2007 19:05 - За Междусъюзническата война!!!
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 5317 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 12.04.2007 19:07


Противоречията и споровете между съюзниците започват много преди края на войната. Сърбия и Гърция настояват да се приложи принципът на окупация спрямо новоосвободените земи. Това означава всяка една от тях да сложи ръка върху онези територии, които са окупирани от нейните войски. Започват да се проявяват грешките, допуснати от българската дипломация при изготвянето и подписването на договорите. Гръцкото правителство уведомява българското, че желае да присъедини Егейска Македония. Установените тук гръцки войски се разпореждат, без да се съобразяват с българското етническо надмощие. Гърция се осланя и на факта, че съюзният договор не определя сферите на влияние в Македония. В Македония българите разполагат с малобройни и слаби военни части. Гръцката армия се държи предизвикателно. Постепенно, но упорито тя разширява своята окупационна територия, като изтласква малобройните български гарнизони. Нараства ожесточението между България и нейната западна съседка. Сръбските войсю окупират обширни територии на юг от т. нар спорна зона. В Белград не желаят да си спомнят за поетите договорни задължения. Официалните лица в Сърбия говорят, че българските градове Скопие, Прилеп, Битоля и др. са „нови диаманти" от короната на сръбския крал.
В хода на Балканската война постепенно нараства и напрежението по северната границе на България. Геополитическото положение на Румъния не и позволява да вземе участие в разпределението на турското наследство в Европа. Още през есента на 1912 г. тя иска компенсации срещу българското разширение и поради спазвания неутралитет и присъствиетс в Македония на около седемдесет осемдесет хил. куцовласи, Румъния напомня, че пазела благоприятен за България неутралитет. Нищо, разбира се, не се казва за конвоите с оръжие от Германия, които преминават през нейната територия на път за Турция. След намесата на Великите сили България отстъпва гр. Силистра на Румъния, но последната все още не се чувства удовлетворена.
Опасността от война между балканските съюзници активизира дипломацията на Великите сили. Германия и АвстроУнгария полагат усилия да задълбочат избухналите противоречия и да взривят съюза. В тези си домогвания те разчитат предимно на цар фердинанд и на някои крайни сили в България. Съглашението се опитва да примири противоречието между България и нейните съседи. То се стреми да запази Балканския съюз с оглед на стратегическите си цели пред наближаващата световна война. Русия съветва всички страни, замесени в конфликта, да се въздържат от военни действия. Особено внимание тя отделя на българосръбските отношения. Руското правителство се опитва да проведе среща между министърпредседателите на балканските държави в Петербург, но и това последно усилие остава безуспешно. След бляскавите победи на своята армия България се оказва изолирана. Съседните държави завиждат и се страхуват от нейното нарастващо влияние. Те обединяват усилията си и търсят възможност да съкрушат българската държава. Великите сили, ръководени от собствените си интереси, нямат желание, а и възможност да се намесят в този момент. Те се боят да не бъдат въвлечени преждевременно в голямата война.
Българското политическо и военно ръководство не оценява своевременно надвисналата опасност. То все още се намира под въздействието на големите победи, извоювани със силата на българското оръжие. Крайните, максималистично настроени сили в българското се абсурдният лозунг: „Всичко или нищо". Не се вижда или не се оценява по достойнство всичко онова, което българският народ извоюва с цената на пролятата кръв. Войските на Сърбия и Гърция почиват и укрепват своите позиции в Македония. Правителствата на двете държави усилено се готвят за война. Те сключват таен договор за съвместна борба срещу България. По нареждане на сръбския крал Петър е подготвен дори и манифест за обявяване на война. Остава непопълнена само датата. Цар Фердинанд се оказва по дързък и на 16 юни 1913 г. заповядва на своите войски да започнат военни действия.  Българската армия не е готова за нова война. В боевете с турците нейните части дават многобройни жертви. Хората са изтощени от продължителните сражения, лошо облечени и недохранени.
Българското военно командване не изработва ефективен план за война с Гърция и Сърбия. Вместо да събере своите сили в юмрук, то ги разпилява на огромно пространство от Видин до Солун. В началото на боевете част от войските получават заповед за настъпление. (Втора армия срещу гръцките сили, Четвърта армия срещу сръбските.) Останалите армии остават по местата си. Това прилича поскоро на „игра на война" и от военна гледна точка е недопустимо.В хода на Междусъюзническата война на 23 юни гръцките военни части овладяват Дойран, на 26 юни - Кавала, на 28 юни - Сяр. Дни преди това е завладян и изгорен до основи Кукуш. След боевете от 9-11 юли гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12-14 юли). На 6 юли гърците окупират Неврокоп, на 10 юли Банско и Разлог, на 12 юли - Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли - Гюмюрджина.
Настъплението на гръцките военни части срещу II-ра българска армия започва от 19 юни. След ожесточени боеве в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана те успяват да отхвърлят нашите войски от заеманите позиции. Втора армия започва да се оттегля към долината на р. Струма. Командващият армията генерал-лейтенант Н. Иванов решава да прегради двете основни направления Дойран–Струмица и Демирхисар–Петрич. За целта се създават две бойни групи, които заемат за отбрана склоновете на Беласица и южния изход на Рупелското дефиле. След неколкодневни упорити боеве отбраната на II-ра армия е пробита и е принудена да се оттегли по южните склонове на Кресненското дефиле.
След извършеното на 16 юни нападение Русия заявява, че върху България ще падне цялата отговорност за войната. След два дни правителството на Ст. Данев, което в края на май заменя това на Ив. Ев. Гешов, нарежда да бъдат спрени военните действия, но вече е късно. Сърбия и Гърция се възползват от предоставения им случай и техните войски преминават в настъпление по целия фронт. Кипят ожесточени сражения. При това положение на 28 юни Румъния обявява война на България. На следващия ден и нейните войски преминават в настъпление срещу несъществуващ противник. В скоро време румънската армия завзема Северна България и нахлува в Софийското поле. Походът на Румъния преследва чисто грабителски цели. На 30 юни 1913 г. във войната се намесва и Турция. Нейните войски пресичат установената от Лондонския мирен договор линия Мидия  Енос и се нахвърлят върху Тракия. Мирното българско население, оставено без защита, е подложено на жестока сеч. България е изправена пред катастрофа, без нейната войска да е претърпяла поражение на
бойното поле. Примирието е сключено от новото правителство на В. Радославов, повикано на власт от фердинанд на 4 юли 1913 г. Балканските държави сключват мирен договор на 28 юли (10 август) в Букурещ. Мястото не е избрано случайно. То символизира ролята на Румъния в тези драматични за България събития.




Гласувай:
0
0



1. leftismer - Подозирам,
15.04.2007 01:11
че името на българския цар е неслучайно с малка буква...
цитирай
2. karavelov - Фердинанд не заслужава да бъде и...
15.04.2007 09:59
Фердинанд не заслужава да бъде изписван със голяма буква!Той е човека който докарва на България две национални катастрофи!!!
цитирай
3. анонимен - каква е ролята на "брадска...
20.04.2008 15:28
каква е ролята на "брадска" Русия... в тази наша национална катастрофа...
цитирай
4. анонимен - "братята ни"
11.05.2009 11:38
През 1913 г. не е ясно русия кого мрази повече фердинат или Б-я
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2507676
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10567
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031