Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2007 21:39 - За средновековната крепост Червен!!!
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 6239 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 10.04.2007 21:47



http://www.bulgariancastles.com/cherven/cherven_bg.html

Посвештавам този пост на моята приятелка Ани!!!http://an200.blog.bg/ 


Средновековната крепост Червен се намира на около 30 км. южно от град Русе, по пътя за гр. Две могили, в района на Поломието, до едноименното село пазещо името си от ранното средновековие. Местността е заселена първо от траките през ХІІ-VІ в. пр. н. е. Римляните са се настанили по тези земи през I век след Христа.
Първоначално крепостта е издигната по времето на византийския император Юстиниан, през VІ век. По-късно градът е завладян от прабългарите. Византийското строителство рязко се отличава от българското с по-големите си каменни блокове.
Първото писмено сведение за Червен е на старобългарски език от XI в. В в апокрифното "Сказание на пророк Исай", където се казва, че "цар на име Гега с прозвище Оделян, създал в земята българска градовете Червен, Несебър и Щип” . Друго сведение има в Бориловия синодик. където са изброени имената на трима червенски митрополити. За Червен се споменава и в житието на Теодосий Търновски, писано през втората половина на XIV век. Името на града се среща и в поемата па Мануил Фил за похода на византийския пълководец Михаил Глава срещу Ивайло.
Крепостта е разположена е в дълбоко врязаната и със стръмни, скалисти брегове и много извивки долина на река Черни Лом, върху висок скален рид, обграден от три страни от реката. На места височината на скалите достига 100 м, като само от изток той плавно се слива с околния терен, откъдето е и най-достъпен. Независимо от природната защитеност на мястото, то било допълнително укрепено със сложни и внушителни крепостни съоръжения. Удобното местоположение и надеждната отбранителна система наложили Червен като важен военен център, който защищавал столицата Търново от север.
Особеностите на терена оформили две части на крепостта - цитаделата и същинския град. Цитаделата била разположена на най-труднодостъпното място на рида, в границите на старата византийска крепост, а същинският град се простирал западно от нея. върху останалата му част.
Вътрешният град е бил пазен от висока крепостна стена, достигаща на източната страна дебелина до 3 м., подсилена с 3 четвъртити бойни кули. В северния й край се намирала главната крепостна порта, широка 2,50 м., пазена от две кули. Стените, пазили същинския град, още не са разкопани, но се открояват добре. Те го ограждат плътно от всички страни с изключение на малък участък от юг. Най-добре същинският град бил защитен от запад. На изток крепостните съоръжения се свързвали с цитаделата и образували единна укрепителна система. Крепостните стени на Червен, градени от сравнително дребни ломени камъни, споени с бял хоросан, са типични за времето на Втората българска държава. В тях били наредени надлъжно и напречно дървени греди.
В пряка връзка с укрепителната система на Червен е и водоснабдителното съоръжение на цитаделата, изградено в нейното южно подножие, до реката. В засводено помещение под кулата е каптиран извор с голям дебит. Оттук извежда тунел, висок 2,40 м, изграден от правилни клиновидно оформени каменни блокове с шахтовиден отдушник на тавана. Той преминава в покрит коридор, който достига подножието на отвесната скала. По нея са изсечени стъпала, които водят в замъка. Поради силния наклон на терена стъпала са изградени и в тунела, и в коридора. Водоснабдителното съоръжение осигурявало вода на цитаделата по време на обсада, затова било здраво укрепено.
Стените на добре запазената му охранителна кула са градени също от ломени камъни, споени с хоросан и с вградени дървени греди. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място се издигал болярския дворец, разположен на площ от 2,5 дка. Срещу него се намират останките на катедралата на Доростоло-Червенския митрополит. Тя е една от 13-те разкрити църкви в града, строени в стила на Търновската архитектурна школа. Смята се, че е построена набързо през втората половина на ХIV в. под заплахата на настъпващите турски орди. Тогава висшият клир трябвало спешно да се прехвърли от по-слабо защитения същински град в Цитаделата. Днес църквата е покрита срещу разрушителното въздействие на слънцето и дъждовете. image Кулата е квадратна, със страна 8,5 м и височина 12 м., вероятно на 4 етажа, построена върху основите на подковообразна ранновизантийска входна кула. От едната страна се спускал подвижен мост, който свързвал града с цитаделата. По неин образец е възстановена Балдуиновата кула във Велико Търново.
През 1952 г. в западния край на същинския град са разкрити работилници с изсечени в скалата дълбоки крушовидни пещи за топене на желязо. В стените им се забелязва канал за подаване на технологично необходимия въздух. Край тях е намерено голямо количество желязна шлака. Явно това са следи от металургичното производство на Червен, което се базирало на пръснати из района ограничени количества лимонитни руди.
Намерените железни оръжия - стрели, копия, шпори, пластини от ризници, както и оръдия на труда - подкови, сърпове, мотики, свредла, длета, ножове и др., категорично говорят за напредналото железообработване в средновековния Червен. Градът придобива огромно военно, културно и стопанско значение като втори по големина град в Северна България след въстанието на Асеневци от 1185 г. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската армия, предвождана от Михаил Грава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло (1278-1280).
През XIII век средновековният град бил един от най-значимите военни, религиозни и стопански центрове на България. За високото ниво на развитие на града говори факта, че той е бил център на епископия. В Бориловия синодик червенските митрополити се споменават след преславските и преди тези на Средец, Ловеч, Дръстър и Овеч. През втората половина на XIV век територията му надхвърля 1 кв. км. и има добре откроена градоустройствена структура, сложна, етапно изградена фортификационна система и плътно застрояване.
Единственото писмено сведение за съдбата на Червен по време на турското нашествие с хрониката на Мехмед Нешри, който споменава, че градът бил превзет от Али паша по време на неговия опустошителен поход в Североизточна България през 1388 г.
След турското завоевание започнал бърз упадък, който само за няколко десетилетия превърнал цветущия град в малко селце. В данъчен регистър от първата половина на XV век, представляващ опис на именията в Никополския санджак /бившето Търновско царство/. Червен е посочен като град с 107 къщи, център на вилает.
По това време Червенската крепост все още имала някакво военно значение. В нея се намирал гарнизон с 57 войници и 3-ма офицери. В края на XV век Червен вече е център на нахия. Такъв той остава заедно с Търново и Ловеч до втората половина на XVII век. Упадъкът му се изразявал не само в загубата на административното му значение. Той се дължал по-скоро на стопанската разруха и намаляването на населението.
Постепенно Чернен загубил и значението си на религиозно средище. Населението напуснало платото и се установило на мястото на днешното село, където условията за живот били по-приемливи. Старата крепост окончателно запустяла. Къщите се рушели, строителният материал бил извозван в новото село.
Като археологически обект има съществен принос за изучаване на средновековната история, култура и бит. Първите разкопки са проведени още през 1910 – 1911 г. от Проф. Васил Златарски, който разкрива по поръчка на Софийското археологическо дружество една от църквите на града. Редовни и систематични разкопки се провеждат от 1961 г. Археологически находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Сред тях се открояват няколко големи монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети от бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др. Обявен е за Нациионален археологически резерват (1965 г.) и е много популярен туристически обект с добре изградена инфраструктура. Включен е в проект за развитието на селски и екологичен туризъм, приет от общинския съвет на с. Иваново, Русенска област. Включен е и в програма, финансирана от програмата PHARE на ЕС, за развитие на културен туризъм у нас. 


image
image

image



Тагове:   крепост,


Гласувай:
0
0



1. merita - Благодаря за интересната инфор...
11.04.2007 13:42
Благодаря за интересната информация.Обогатих знанията си по история.Нямах представа за съществуването на това историческо насрездство!Поздрави.
цитирай
2. fiona - Ама тя била огромна!
12.04.2007 14:43
Благодаря ти за предоставената информация. Беше ми интересно. :)
Хубав ден!
цитирай
3. karavelov - И на мен ми беше приятно.................
12.04.2007 19:13
да съм ви полезен,а и да научите нещо повече за българската крепост Червен!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2507676
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10567
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031