Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2007 15:25 - За Стамболийски!!!
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 4564 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 19.03.2007 15:35


На 27 ноември 1919 г. името на парижкото предградие Ньой стана един от злощастните символи в неравната българска историческа съдба. На този ден в общината на предградието министър-председателят Александър Стамболийски подписа катастрофалния за България мирен договор със силите на Съглашението. С клаузите на договора – политически, териториални, стопански, репарационни, военни – изкристализираха непосредствените и дългосрочните проблеми на страната. Всички те бяха трудни, но Българския земеделски народен съюз (БЗНС), чийто водач беше ръководителя на правителството, със самочувствие предлагаше идеи за разрешаването на много от тях. Във формулирането им решителна роля беше играл самият Ал. Стамболийски.
 Ал. Стамболийски беше изключително дейна личност. До голяма степен на неговите усилия през десетилетието преди войната се дължеше превръщането на БЗНС от професионална и просветна в политическа организация. Стамболийски съчини и провъзгласи основните принципи в идеологията на съюза. Те бяха доста еклектично и нескопосано обосновани в теоретично отношение, но земеделският вожд държеше на тяхната практическа стойност и умееше разбираемо да ги излага.
 За разлика от марксизма Стамболийски пропагандира, че обществото се дели не на класи, а на съсловия. Тъй като най-голямото съсловие в България е селското и тъй като държавата съществува и се развива благодарение на неговия труд, то и политическата власт според Стамболийски следвало да бъде в негови ръце. Това щяло да осигури истинско народовластие.В интерес главно на селското съсловие било необходимо да се проведат коренни реформи в полза на развитието на дребната собственост и производство, като заедно с това ще се отхвърли и експлоатацията на селото от града. В политическата област това щяло да доведе до отмирането на традиционните буржоазни партии. Те със своето слабо влияние способствали за налагането на личен режим от страна на монарха. Възгледите на земеделците бяха открито републикански, но не изискваха непременно промяна на формата на управление, още повече ако царя бъде поставен на онова място, което му определяше Конституцията.
В България, страна с около 80% селско население, подобни проповеди звучаха убедително. Не така беше в Европа. Там също имаше държави с приблизително същия процент земеделско население, с аграрни партии или движения, но те и идеите им не намираха такъв отзвук или влияние. Причините за това се кореняха в обстоятелството, че ако почти навсякъде селячеството беше аполитично, в България след Освобождението то преживя един рядко срещан по своята интензивност процес на политизация. Олевяващите в резултат от военните катастрофи селски маси намираха в лицето на БЗНС готова в организационно и идеологическо отношение водеща сила. Тя имаше ясно изразени амбиции да поеме политическата власт, и то от името и в интерес на селяните. След края на войната БЗНС многократно увеличи своята членска маса и се превърна в най-мощната политическа сила. За България се откри възможност за приложение на един странен социален експеримент, този на самостоятелното земеделско управление.
 Идеите на БЗНС  бяха облечени в привлекателни и искрено доброжелателни към селячеството формулировки. Те обаче съдържаха открити и скрити несъвършенства и приложението им можеше да ги направи в много отношения опасни за обществото. В своята същност икономическите възгледи на земеделците за закрила и предимствено развитие на дребната селска собственост може би не бяха така опропастителни
Идейните (политически и философски) концепции на БЗНС по него време, определя, диктува и налага Александър Стамболийски, докато ги оформи в една стройна система, която (поне така смятам аз) тепърва ще се изучава и прилага в планетарен мащаб. Нека не забравяме, че и до днес светът в 2/3 е селска маса.
Погледнете - пише Стамболийски - и чиновници и офицери и учители, и журналисти, и политици, всичко що се движи под натиска на отживели века си теории и разбирания или под натиска на груби и користни цели, днес по неволя е принудено да обърне поглед към оня великан, наречен български земеделски народ, който смятаха за мъртва, безжизнена сила, за брашнен чувал, годен само за изтупване”.
Един нов ум въстава срещу старите порядки, обрича на провал целия дотогавашен свят.
Политическите партии - продължава Стамболийски - остаряват и измират - на тяхно място идват съсловните политико-обществени организации. Парламентите ще станат съсловни (той особено наблягаше на тази мисъл) и няма да се препират за политика, т.е. за тоя дето духа, а за жизнено, непосредствено свързани с живота нужди. Тогава различните съсловни групи, представени в парламента, ще обсъждат въпросите на народната икономика, просвета, стопанство по същество, а не за политиката. Те ще могат по-лесно, отколкото днес, партиите да намерят точки на разбирателство и взаимно сътрудничество, да запълнят пропастта, която партиите и политиката са отворили помежду им...Какви са новите обществено-икономически обществени групи? Накъсо казано: това са съсловни организации. И политическите котерии във всички страни водят борба в името на материални блага. Това е борба за завладяване на държавната власт, за превръщане на тая власт в средство за охрана и забогатяване за сметка на държавното съкровище. Има ли по-осъдително, по-престъпно, по-пакостно от това?”
Новият политически деец счита, че досегашните партии са празни говорилни,дърдорковци. Новата държава, новата власт ще бъде корпорация на отделните съсловия, (приблизително равно на класи), които ще третират преди всичко проблеми на обществото. Държавата (в този й смисъл), не като авторитарна, а като корпоративна, ще стане действен двигател на общественото развитие, ще засили своите стопанско-организаторски и културно-възпитателни функции, отрицание на либералистичната епоха, но същевременно и отрицание на държавата като (единствено);инструмент на принуда
Нашето знаме - продължава Стамболийски - ще бъде оранжево. То няма да бъде кърваво, то ще има цвета на хляба, слънце, което тласка народа към живот, към творчество, не към униние, към заспалост, към смърт
Новото общество, което иска да създаде БЗНС на Ал.Стамболийски, както виждаме, ще се основава на съсловен мир, на сътрудничество между отделните съсловия-класи, от които разбира се, най-голямото е земеделското, независимо от широкия му диапазон (от ратаи до чорбаджии).
Изграждането на това ново общество ще стане по мирен път, чрез сътрудничество, а не чрез революция. Буржоазията (и не без основание) обвинява Стамболийски, че тласка България към революция
Не - отговаря Стамболийски - защото докато съществува земеделската организация, в България е невъзможна революция. Не, защото от революция, от бунт ще пострада най-много земеделското население. Земеделското съсловие, неговите интереси не му диктуват да прави смутове и революции. Друг е въпросът, когато на туй население се отнеме правото да се сдружава, когато му се отнемат гражданските и политически правдини, друг е тогава въпросът.
Нямам за задача да изследвам всички постулати, върху които Стамболийски изгражда стройната идеология на БЗНС. Отбелязвам по-важните, и най-важният от тях е въпросът за революциите, за участието на широките трудови маси в съсловното управление и още един въпрос, който ще изясня по-долу.
Българската буржоазия, особено след войните, започва да чувствува, че нашия селяк, който досега беше резерва за набиране нейните кадри, се изплъзва от ръцете й. Впрочем, сам в многобройните си филипики Стамболийски заявява, че са изхвърлени на историческото бунище; старите погромаджийски партии!?(крайноста в изказванията е типича за Ал.Стамболийски)
Но ето, че към широките селски маси започва да предявява апетит една друга партия - комунистическата. Българските селски маси да станат неин резерв, а не на буржоазията. Действително, първоначално (чак до 9 юни 1923 година) Тесняшката партия счита БЗНС за селска буржоазия, поради което взима и неутрално отношение към преврата на посочената дата, когато градската буржоазия, поваля селската.
В процеса на болшевизацията си, обаче, българските комунисти поумняват и изхитряват. Ленин е дал друга формулировка: селякът е сътрудник на пролетариата”, при следната модификация: “съюзявайки се с бедняка, привличайки средняка и воювай с кулака. При това комунистите имат една чудесна - научно-обоснована - формулировка: светът върви към капитализъм, той разорява дребните собственици и селски стопани и те - по силата на този закон - се превръщат в работническа класа (пролетариат). Всичко това като теория е много добро. Но тази формулировка, колкото и научно обоснована да е, не се е понравила нито на БЗНС като цяло, нито лично на Ал. Стамболийски, като негов организатор и вдъхновител, както ще го удостовери неподправената история.
В тоталитарното време,историците-марксисти намериха една хитроумна формулировка:Стамболийски падна от власт, защото бе в плен на илюзията за самостоятелна селска власт. Историята доказа, че нито селяните могат да управляват без работниците, нито обратното (ръководната роля; да има работническата класа, тъй като тя е олицетворение на прогреса). Този път ще кажем ;като басня, много добро.
Голямата Първа световна война е разтърсила света и на политическия хоризонт изплуват левите, най-крайните сили. При това Октомврийската революция в Русия е много добър за това пример и нейното влияние не може да бъде пренебрегнато.
Виждаме, че марксистите-историографи също признават наличие на една социална революция в страната и сега трябва да определим нейния характер.
Александър Стамболийски пише:"Руската революция откри една поразителна истина. Тя е, че подпорите на народните потисници са гнили. Всичко зидано с векове от царизъм и благородниците в Русия днес се руши от народните маси".Най-великолепното събитие в тия времена си остава руската революция. Тя има засега двояка цел за света: от една страна: срути завинаги най-страшния царизъм, който застрашаваше прогреса на цялото човечество, от друга, постави на дневен ред въпроса за мира.
Нека тези цитати, (а подобни има много) не подвеждат читателя. Нито на местна почва, нито в някакъв планетарен мащаб Стамболийски е приемал комунизма, а още по-малко болшевизма. Любовта към Русия, омразата към царизма, е едно, а отношението към болшевизма е друго.
През есента на 1920 г. Александър Стамболийски предприема известната стодневна обиколка към някои европейски столици, за да разсее атмосферата на подозрение и омраза, надвиснала над териториално ограбена, разоръжена и обременена с непосилни репарации България. На връщане от обиколката му отказват да посети и Белград, където студената омраза на великоскръбския шовинизъм към българския народ държи сковани ледовете между двете страни. Въпреки че е добре осведомен за усилията на земеделското правителство за сближаване, министър-председателят на Югославия Никола Пашич на 26 януари 1922 г. заявява в Скупщината, че докато България готви нападения в гърба на Югославия, не може да започнат никакви преговори с нея и изпраща до Съвета на Обществото на народите в Женева обвинение срещу българското правителство, че поддържа ВМРО и спомага да се изпращат чети в Македония. За по-голям натиск на границата се струпват сръбски войски и не се скрива намерението за назидание  да се окупира Перник.
Най-сетне през ноември 1922 г. Белград благоволява да приеме Стамболийски. В дълъг разговор с крал Александър се обсъждат двустранните отношения. В интервю за сръбския печат Стамболийски казва дословно следното:Що се отнася до македонстващите, те са в по-голяма тежест за нас, отколкото за вас. Ние се борим енергично против тях, но нищо особено не можем да им направим, защото техният щаб е във вашата страна. Само вземете македонците, които са ни дошли до гуша, и направете, ако можете, от тях почтени и мирни граждани(тук се ракрива неприязанта бна Стамболийски към македонските българи).След завръщането си Стамболийски информира цар Борис III за водените разговори. На зададения му въпрос дали е станала дума за Югославска република той категорично отговаря: Не!- Вижте, господин министър-председателю - обръща се към него царят, - аз искам да ви направя една декларация. Не бива династическият въпрос да бъде пречка за образуването на истинска югославска федерация. Аз трябва да ви заявя, че съм готов да служа в бъдещата федерация и като бригаден генерал само. Този разговор с цар Борис Стамболийски споделя с племенника си и министър на войната в неговия кабинет Константин Муравиев и заключава: Аз бях много изненадан от думите му. Някакво примирение ли бе това или хитрост да ме изпита? Действително цар Борис III разбира какво се е уговаряло в Белград, но иска да провери искреността на земеделския ръководител.
На 23 март 1923 г. Стамболийски и Пашич подписват Нишкото споразумение.
Тайната спогодба предвижда четири етапа в развитието на отношенията на двете страни. На първо време се сключва митническа уния между България и Югославия. Вторият етап предвижда създаването на конфедерация при запазване на съществуващите режими. През третия етап се създава Балканска федерация, в която освен България и Югославия влизат Гърция и Албания. Четвъртият етап предвижда разпускане на ВМРО от българска страна и Коло сръбских четника от страна на сръбското правителство, за които се смята, че ще бъдат постоянна пречка за осъществяването на изброените три етапа.Това е една от основните причини ВМРО,Воения съюз,Конституцинния блок и Народния сговор,да действат бързо за сваляне на земеделското правителство,понеже приемат тази спогодба като нацинално предателство,а и не са далеч от истината!
9 юни 1923 г. осуетява осъществяването на Нишкото споразумение и неговите тайни клаузи. Малко преди полунощ е. Телефонните връзки със столицата са прекъснати. Превратът е определен за 3 часа сутринта. Точно в този час електричеството е прекъснато за 4 минути. Това е сигналът за действие. Военните отряди, командвани от привържениците на Военния съюз напускат казармите и завземат министерствата, участъци, пощи, гари в София и страната. Рано сутринта всичко е приключено успешно. Извършеният държавен преврат премахва управлението на земеделците, начело с Александър Стамболийски.
Превратът среща слаба съпротива. Реакцията на привържениците на Стамболийски е вяла и недобре организирана. Добре подготвената военна акция, както бързината и прецизността й при изпълнението е изненада за всички. Земеделските министри са арестувани веднага. Оранжевата гвардия, независимо от това, че е преден боен отряд на БЗНС не се организира и не се противопоставя на армията. Оранжевогвардейци се сражават в Радомир, начело с председателя на Народното събрание Ал. Ботев. Съпротива е организирана в Плевен под ръководството на министъра на търговията Ал. Обов. Бойците се сражават смело, въоръжени с тояги и коси, но лесно са сразени от редовната армия, а самият Обов бяга в Румъния. Комунистите не се включват в съпротивата. На 9-ти юни БКП излиза с прокламация, в която заявява своя неутралитет и че няма да вземе участие в борбата между “градската и селска” буржоазия.
Популярен трибун, парламентарист и безспорен лидер на Земеделския съюз, демократ-републиканец, Александър Стамболийски е кумир на българските селяни и кошмар за монарсите Фердинанд и Борис III. Застанал начело на управлението през 1919 г., след две национални крушения, той се посвещава на защитата на националната кауза, на модернизирането и демократичното обновление на страната, влиза в историята като държавник-реформатор. Свален е от власт чрез държавен преврат през 1923 г. и убит по най-жесток начин. Ал. Стамболийски е виден политик на България: ярка и колоритна личност,но и диктатор!
Не бива да забравяме за разправата с политическите му врагове!Отношението му към националноосвободителните организации е още по скандално(особено към ВМРО)!
Като всеки политик от новата българска история,Александър Стамболийски е противоречива личност!
image


Тагове:   Стамболийски,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. georgiev - Оранжевата гвардия
20.03.2007 22:22
Оранжевата гвардия беше далеч от демократичните норми на поведение.
цитирай
2. karavelov - Така е!!!И както пиша в постинга си ...
20.03.2007 22:41
Така е!!!И както пиша в постинга си диктаторските приьоми са характерни за Стамболийски!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2554230
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10570
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031