Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2007 22:07 - Отношения между българската и сръбската държава през ранното средновековие!!!
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 3850 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 27.02.2007 23:09


Константин Багренородни разказва, че бащата на Властимир бил Присигой, дядо му бил Родослав, а прадядо му Воислав. Около 849г. кан Пресиан започнал война срещу сърбите, тъй като искал да ги подчини. Войната продължила три години, но кана не постигнал нищо, въпреки загубата на много войници. Около 852г. почти по едно и също време починали и кан Пресиан и княз Властимир. Властимир бил наследен от тримата си синове – Мунтимир, Строимир и Гойник, които си поделили Сърбия.

Княз Мутимир бил син на княз Властимир. След като баща му починал около 852г., Мутимир с братята си Строимир и Гойник си поделили Сърбия. Имено от византийския император имаме и по пълна представа за по ранната сръбска история и за взаимоотношенията между българската и току що създадената сръбска държава.Макар че в началото на тяхната държавност,сръбския владетел се е наричал просто жупан,а това е стара славянска титла.Не е ясно дали единствения източник за тази ранна сръбско-българска война  е бил коректен и не са изяснени в частност причините за тази война.Не е чуждо може би идеята на кан Пресиaн идеята за обединяване на всички славянски племена в една държава,както по рано е сторил това във Родопите и Македония,тогавашната Кутмичевица както е била наричана от славяни и прабългари.

 В началото на своето управление кан Борис решил да продължи завоевателната политика на баща си и отново нападнал Сърбия. Но войската командвана от престолонаследника претърпяла поражение, а самия Владимир Расате бил пленен, заедно с 12 боили. Кан Борис І загрижен за синът си сключил мир със сърбите, като поискал да го съпроводят до границата синовете на княз Мутимир – Бран и Стефан. След това между Митимир, Строимир и Гойник започнала борба. В нея около 872г. надделял Мутимир. Той заловил братята си и ги изпратил в България.  Князът оставил при себе си само Петър – синът на Гойник, но по-късно той избягал в Хърватия. Мутимир имал трима сина: Привеслав, Бран и Стефан. През 890г. княз Мутимир починал и бил наследен от сина си Привеслав.На пръв поглед една от поредните неуспешни войни на кан Борис,но само на пръв поглед.Дали кана,а в последствие княз или цар, не е искал да довърши започнатото от баща му или просто се е безпокоял от това,че новосъздадената сръбска държава е нямало да попречи на желанието и на предшествениците му да се обединят всички славянски племена под скиптъра на българската държава.Все пак след тази неуспешни войни кан Борис се насочва по другия път за обединение на славяните,а това е пътя на християнството и по късно за приемане на славянската писменост в България.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - http://www.rastko.org.yu/rastko-bl/istorija/corovic/istorija/index.html
27.02.2007 23:20
Това е едно от най-добрите домашни пособия, които ще намериш за сръбската история. Ако не ползваш сръбски, обади се, стига да не поискаш да ти преведа цялата книга, че не е никак малка.
http://www.rastko.org.yu/rastko-bl/istorija/corovic/istorija/index.html
цитирай
2. анонимен - Няколко думи на автора за сръбско-българската война
27.02.2007 23:24
Кад је извршен пловдивски "преврат" краљ Милан се налазио у Глајхенбергу. Био је скоро изван себе. То спајање био је први корак за уједињавање Бугара и био је несумњиво политички успех, који ће лепо одјекнути и у другим областима где Бугари живе под туђином. Он је предвиђао такав одјек и у неким маћедонским местима и налазио је у том подривање и рушење својих јединих политичких експанзивних комбинација. Помишљао је да иза тог преврата ипак стоји и Русија. Љутио се много и на бугарског кнеза, што је ствар крио од њега као тобожњег личног пријатеља и што су Бугари, пре прогласа, своје војничке припреме правдали пред светом тим, што се тобоже боје српског нападаја. Раздражен и пун неповерења према свему и сваком краљ је одмах кренуо за Беч. У Бечу, краљ је овако објашњавао свој став: Одлуке Берлинског Конгреса, које сигурно нису испале по српској жељи, примљене су са српске стране са пуном лојалношћу. Сад, кад те одлуке мењају други, Србија неће да остане без доличне отштете, да не би својом пасивношћу дозволила поремећај равнотеже на Балкану. Иако је у његовим речима било много горчине и пребацивања бугарском акту, он се у тај мах још није био отворено изјаснио да своју отштету мисли тражити само на бугарски рачун. У Бечу су одговорни кругови умиривали краља, обећавајући му, да ће Аустрија имати у виду интересе Србије и да се он може потпуно ослонити на њу.

цитирай
3. karavelov - Абе falkner тежко е на сръбски да се ...
27.02.2007 23:32
Абе falkner тежко е на сръбски да се чете!Пък и тоя сръбски историк!??Държава на македонските славяни???Значи Самуил,Гаврил Радомир и Иван Владислав са славянски владетели??? Ех Югославио!Няма я вече и пак като някой призрак се явява!
цитирай
4. анонимен - Това е гледната точка на автора, а не ...
27.02.2007 23:44
Това е гледната точка на автора, а не моята. Но с оглед на пълнотата на представянето, книгата доста добре описва сръбската история; разделът за македонските славяни изобщо не съм го и поглеждал, ако трябва да говоря за това.
цитирай
5. анонимен - Обърни особено внимание на този откъс
27.02.2007 23:49
То спајање био је први корак за уједињавање Бугара и био је несумњиво политички успех, који ће лепо одјекнути и у другим областима где Бугари живе под туђином.
Това съединение (т.е. съединението на Източна Румелия и княжество България), е било първата крачка за обединението на българите; несъмнен политически успех, който с пълна сила щял да отекне и в други области, където българите живеят под чужда власт.

Как ти се струва това признание от устата на сръбски историк? Не е ли прелюбопитно?
цитирай
6. karavelov - Да наистина!Все пак те не са изми...
28.02.2007 15:06
Да наистина!Все пак те не са измислена нация,за разлика от някои други такива!
цитирай
7. nakom - стивън рънсиман
01.03.2007 22:40
много добър автор.рядко изделие в нашата работилница.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2649692
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10572
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031