Днес се навършват 134 години от смърта на Апостола на свободата,Васил Левски!!!ПОКЛОН!!!

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня."

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето. 

 

и ние сме във времето!!!

To нас обръща,ние него обръщаме!

Чета постингите ти и изпитвам безкрайно уважение към твоя патриотизъм. Благодаря ти, че ни връщаш в историята, за да не забравяме кои сме и какви сме били.
А за ЛЕВСКИ...поклон!

Благодаря ти за хубавите думи!В нашата история има и хубави и не до там хубави събития!Важното да не я забравяме,както е казал Херодот(бащата на историята),който не помни своята история,е осъден да я повтори!

Vasil Levski e edin ot nai izvestnite geroi v Bulgarskata istoriq i mislq 4e vsi4ki trqbva da si spomnqme za nego i negoviq geroizam!!!

Поклон!

Зимата пее свойта зла песен,
животъ в България хич не е лесен!
Къде ли е Левски да доде, да види
какви Европейци сме, да ни "завиди".

Като гледам Сидеров как буквално се подиграва с паметта на Левски,ми идват на ум думите на Левски преди бесилото!"Боже избави България"!Ех ех!

го за най-великия :) Съгласна съм за примера, който оставя...

НАСАМЕ С ЛЕВСКИ

Марко Недялков

Във очите ти трескаво сини
се изплакваше всяка душа.
Колко чудно! В ония години
ти изходи земята пеша.
Не брои свойте крачки.
Открито все вървя през куршумни мъгли,
а днес има такива, които
ги броят и до свойте коли.
Как надпяваше вихри и птици
във тревожната радост и скръб?
Как присвиваше мълком пестници
и на злобата даваше гръб?
Как, кажи ми, ти Ботев разплака
под румънските зимни звезди?
Триста века народа те чака,
като теб друг не ще се роди.
Как на крак вдигна цяла империя,
един дом ли превърна във храм?
Как вървя с петвековни потери,
за да търсиш и себе си сам?
Бе със сила небесна и земна,
непозната у нас досега,
че Родината тъжна в приемна
ти превърна напук на врага.
Левски, Левски, Апостоле вечен,
на байрака ни златния лъв,
ти от нас не си никак далечен,
а си кръв във самата ни кръв.
Ти си чиста сълза непролята,
на България слънце и стон.
Чистота, чистота, на която
трябва само да правим поклон.
О, ти тъкмо навреме пристигна.
Да ни бъдеш присъда и химн.
...И републики триста да вдигнем
все към твоята ще се стремим!

Благодаля на Иво за прекрасното стихотворение.Много силен заряд носи.Прекрасно е!