Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2007 17:10 - Размисли за сръбско-българската война от 1885 г.!!!
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 5535 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 15.02.2007 21:36


В Белград разбират много добре, че Съединението на Княжеството с Източна Румелия вещае кардинална промяна в балканското равновесие на силите. Не случайно това е и първият от мотивите, които крал Милан изтъква в прокламацията си за обявяването на войната от 2 ноември 1885 г. Обединена България се превръща в държава, два пъти по-голяма от Сърбия, което при сравнително еднакво ниво на социално-икономическо развитие е решаващо за съотношението на силите. Затова сръбското нападение е логична, макар и отчаяна стъпка и последен опит за удържане на паритета в зоната на Балканите. То може да се разглежда и като превантивен удар срещу съперник с по-голям, но все още ненапълно развит потенциал. Крал Милан и сръбският политически елит усещат, че трябва да предприемат нещо именно през критичната за България есен на 1885 г., защото след това ще бъде късно. Освен това в случая си казва думата и конфронтационният стереотип на национално поведение, който сърбите си изграждат в хода на борбите за освобождение.

Войната от 1885 г. показва, че преднината, която сърбите са имали пред българите поради по-ранното освобождение от османска власт, вече не съществува. Един въоръжен конфликт, дори и да е кратък, показва много ясно цялостното състояние на воюващите държави и откроява още по-ярко техните слабости. При обяснението на българската победа от 1885 г. в историографията е прието да се изтъква ролята на високия боен дух, мотивиращата сила на справедливата кауза и отличните професионални качества на българските офицери. Всичко това е истина, но не бива да отклонява вниманието ни от другото измерение на победата. Младото българско княжество превъзхожда Сърбия и в демографско, финасово и организационно отношение. В навечерието на войната Белград получава заем от австрийската Лендербанк, но въпреки това Сърбия е в много тежко финансово положение. В същото време България успява да проведе цялата война без да прибягва до външно финансиране, използвайки собствените резерви. Сръбската армия е по-зле и по отношение на мобилизацията и снабдеността с боеприпаси. Като цяло в тази война България се показва като по-добре уредената държава, въпреки че съществува само от 6-7 години.

Войната от 1885 г. разбива погрешния стереотип, че поради постоянните си борби срещу Османската империя сърбите превъзхождат всички балкански народи по отношение на храброст, воля за победа и воински умения. Успехът в битката при Слвиница заличава спомените за неубедителното българско представяне в антитурските бунтове и въстания преди 1878 г. и показва на цяла Европа, че армията на младото княжество ще бъде най-сериозният балкански фактор в предстоящите борби за подялбата на османското наследство в региона.

В резултат на категоричната военна победа България се налага като сила на Балканите. Сърбия е принудена да поеме пътя на играч от периферията и това я тласка към естествения съюз с другата типично периферна балканска сила Гърция. През 1885 г. настъпателната коалиция между Белград и Атина не е реализирана само поради географската невъзможност на Гърция да атакува България. Българската победа от 1885 г. обезпокоява и Румъния, която чувства застрашена позицията си на най-голяма християнска държава на Балканите. По географски причини тя може да търси териториална компенсация преди всичко за сметка на България. Така предпоставките за формирането на геополитическата конфигурация периферия (Сърбия, Гърция и Румъния) срещу център (България), която изкристализира през 1913 г., са заложени още с края на Сръбско-българската война. Съединението и победата във войната от 1885 г. слагат точка на българските надежди за извоюване на автономия за Македония. Нито великите сили, нито малките балкански държави, нитъ пък самата Османска империя биха допуснали Македония да последва съдбата на Източна Румелия.По причина,че сценария вече е ясен на великите сили,ако Македония получи автономия,тя би последвала съдбата на Източна Румелия.Това се вижда и от спомените на Христо Татарчев,който говори,че идеята за автономия е пътят,чрез който ВМОРО вижда посока за обединение със свободна България.
image
imageimage


Тагове:   война,


Гласувай:
0
0



1. leftismer - Много хубав постинг!
14.02.2007 17:34
Мерси!
цитирай
2. karavelov - Моля!:)Надявам се да си харесал ...
14.02.2007 22:28
Моля!:)Надявам се да си харесал моите размишления!:)
цитирай
3. vkolev22 - определено
16.02.2007 19:29
ми направи удоволствие да го прочета!
цитирай
4. karavelov - Благодаря,ценя твоята оценка!
17.02.2007 12:48
Благодаря,ценя твоята оценка!
цитирай
5. анонимен - В самата Сърбия по-възрастното ...
21.02.2007 01:31
В самата Сърбия по-възрастното поколение определя сръбско-българската война като непростима грешка и откровена глупост на крал Милан. За по-малките е все тая, и те като своите български връстници са поразени от синдрома на консумативната "култура" и безразличие към по-високите културни интереси.
цитирай
6. karavelov - Не си прав за младото поколение, но ...
21.02.2007 14:45
Не си прав за младото поколение,но както и да е!
Не е задължително младото поколение да са патроти по "мода",а чисто и просто да знаят най важните събития в Българската история!И уверявам те не са безразлични към нея,разбира се има и такива но пък винаги е имало хора на които просто историята не е интересна!Какво да се прави,"разни хора,разни идеали"!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2649692
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10572
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031