Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2007 16:54 - Цар Светослав Тертер
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 2455 Коментари: 2 Гласове:
0



Цар Светослав Тертер (1300 - 1321 г.) - първородният син на куманина Георги І Тертер от първия му брак с българка. Този брак бил сключен още преди Георги І Тертер да се вплете в интригите и заговорите около Търновския престол. Светослав се родил в края на 60-те години на ХІІІ в. През 1279 г. баща му е водач на провизантийската групировка докарала на власт протежето Иван ІІІ Асен. Императорът Михаил VІІІ Палеолог му предложил да се ожени за сестрата на Иван ІІІ Асен и по този начин да го превърне в опора на властта наложена от Константинопол. Въпреки, че Георги Тертер вече бил женен. Бракът му със знатната византийка обаче му осигурявал титлата деспот и второ място в държавната йерархия. Затова той приел предложението на императора и първата му съпруга заедно със сина им Светослав били изпратени за заложници в Никея. Само година след тези събития обаче Георги Тертер прогонил Иван ІІІ Асен и станал цар на България, но това с нищо не променило съдбата на заложниците и пленничеството им продължило при утежнен режим. Въпреки това Светоослав бил считан за престолонаследник и през 1281 г. той научава, че баща му вече го е сгодил за дъщерята на севастократор Йоан Ангел. Малолетната принцеса на Тесалия дори пристига в Търново, но бракът не можел да се осъществи тъй като византийците все още го държали в плен.
През 1284 г. отношенията между Георги Тертер и новият византийски император Андроник ІІ били уредени, българския цар върнал в Константинопол знатната си византийска съпруга, която дотогава държал в почетен плен, а бившата му жена и майка на Светослав била освободена и се завърнала в Търново, повторно се оженила за Георги и станала царица на България. Византийците обаче не искали да пуснат Светослав и продължили да го държат в плен като гаранция за мира.
На следващата 1285 г. търновският патриарх Йоаким ІІІ пристигнал в Константинопол и успял да уговори освобождаването на Светослав. Годежът му с тесалийската принцеса бил разтрогнат, а тя изпратена в Константинопол. Заедно с това Светослав трябвало да приеме да се ожени за дъщерята на главнокомандващия византийската армия Теодор Синадин - велик стратопедарх на империята. Така след 6-годишно пленничество Светослав имал щастието да се завърне на родна земя и да бъде направен съуправител на България заедно с баща си. Това обаче не продължило дълго. Татарската хегемония над България станала толкова заплашителна, че само след няколко месеца Георги Тертер се принудил да го изпрати за заложник при татарите. Заедно с него била изпратена и по-малката му сестра, която била отведена в харема на Чака, син на татарския вожд Ногай. Заложничеството му при татарите било много по-тежко и дълго. Докато пребивавал в Причерноморските степи той изпаднал в крайна бедност. Въпреки това обаче успял да се ожени за Енкона доведената дъщеря на богат италийски търговец, нейна кръстница била Ефросина - жена на Ногай и дъщеря на бившия император Михаил VІІІ.

Едно неочаквано събитие довело до нова промяна в неговия живот. В Златната орда избухнали кървави междоусобици, близо край днешния град Одеса Ногай бил разгромен и убит от Токтай, който станал новият татарски хан. Престолонаследникът Чака избягал на юг с неголяма войска преследван от Токтай, като взел със себе си и Светослав Тертер, разчитайки на него за помощ при превземането на търновския престол. Междувременно баща му Георги Тертер бил избягал във Византия от страх и заплахи от страна на Ногай, а току що бил починал следващия цар Смилец, който през краткото си управление бил безгласна пионка в ръцете на татарите. Светослав успял да подкупи болярите и те позволили на Чака да се качи на търновския престол през 1299 г. Веднага след това обаче от североизток нахлули войските на хан Токтай искащ смъртта на Чака и обсадили Търново. Светослав организирал заговор срещу татарският цар Чака, успял да го свали и хвърли в тъмница. След това заповядал да го удушат и накрая изпратил отрязаната му глава на поднос при хан Токтай. Ханът останал толкова доволен, че сключил мир с новият цар Светослав Тертер, като дори му отстъпил Южна Бесарабия, а татарите се оттеглили от България и с това бил сложен краят на тяхната хегемония над страната.

Светослав Тертер поема управлението на България в критичен момент, когато тя е разорена от чужди нашествия и заплашена от изчезване. Централната власт е толкова отслабнала, че навсякъде са се отцепили боляри независими от Търново - Дърман и Куделин в Белград, Шишман във Видин, Радослав, Войсил и Смилец в Средногорието. Генуа се е настанила в черноморските пристанища, а Македония е поделена между Сърбия и Византия. Под пряката власт на Търново са останали само земите между Черно море, Стара планина, Дунав и Искър. Всичко това до голяма степен се дължи на въстанието на Ивайло, реалните резултати, от което са разпокъсване на държавата и крайно изтоштение на населението от продължителните граждански войни придружени от нашествия на византийци и татари. На всичкото отгоре на Светослав се налагало да води жестока борба с опозицията в Търново, която и в този случай търсела помощ отвън, като организирал масови кланета, ослепявания, арести. Жертва на това станал дори патриархът Йоаким ІІІ. Той бил обвинен в държавна измяна и връзки с татарите и бил хвърлен от Лобната скала в пропастта прокопана от река Янтра. Част от недоволните боляри се обърнали за помощ към византийският император Андроник ІІ с искане да им изпрати за цар Михаил - синът на убития от Ивайло Константин Тих и дъщерята на бившия император Мария. Начело на византийска войска Михаил се отправил към България, но с това само се опозорил, бързо бил отблъснат от Светослав и избягал.
С това обаче Андроник не се отказал от опитите си да предизвика вътрешни междуособици в България. През 1301 г. той заложил на друг претендент за българският престол - севастократор Радослав, брат на починалия цар Смилец. Той също потеглил начело на византийска войска към България. Но също бил лесно отстранен - край крепостта Крън бил пресрещнат от войски предвождани от Елтимир, чичо на Светослав, и бил разбит и ослепен. А смилецовият род бил окончателно прогонен от Средногорието. Като в сражението били пленени 13 византийски архонти. След това Светослав предложил на император Андроник ІІ да размени византийските аристократи за своя баща и така след близо 10-годишно пленничество Георги Тертер отново стъпил на родна земя. Светослав уредил завръщането на своя баща, не му върнал и царския трон, но все пак го настанил в град Червен където да преживее старините си безгрижно в разкош и уединение някъде до към 1308-1309 г. когато починал.

През 1303 г. вече Светослав бил стабилизирал вътрешната обстановка и решил да предприеме офанзива срещу Византия с цел да я накаже за непрестанните й опити за дестабилизиране на неговата власт. Към старите византийски сплетни се добавили и нови - опити за откъсването на Елтимир, владетел на Крънска област, от централната власт, изгонването на сестрата на Светослав от Сърбия (тя била омъжена за краля Стефан Милутин). Другата цел била да отвоюва земите в Източна Тракия. Той настъпил на юг и атакувал крепостите в Източна Стара планина като в кратко време ги овладял. С това обаче кампанията не приключила при следващия си удар през 1304 г. Светослав превзел и важните черноморски крепости и пристанища Месемврия, Анхиало, Созопол, Агатопол и Русокастро.
Отчаян император Андроник изпратил сина си Михаил ІХ за да спре напредването на българските войски. Но положението било толкова неудържимо, че византийците стигнали дотам да изпратят на помощ на Михаил ІХ опитният, но престарял и болен военачалник Михаил Глава Тарханиот. Войските им се насочили към околностите на Созопол и били пресрещнати от българските при река Скафида близо до Мандренското езеро. В началото византийски отряд командван от Войсил (най-малкият брат на цар Смилец) нападнал българите и те се оттеглили назад през реката. Византийците се впуснали в преследване и увлечени се струпали върху моста над реката, основите на който вероятно предварително били подкопани от българите. Мостът не издържал и рухнал. Византийските войници изпопадали в дълбоките води и в този момент българите връхлетяли и настанал пълен хаос. Мнозина от византийците се издавили, а другите били посечени. В по-задните им редици, които все още се намирали на отсрещния бряг също настанало объркване и те не могли да удържат контраударът на българите и били обърнати в отстъпление. Последвало голямо кръвопролитие, в което византийската армия била напълно разгромена. За ожесточения характер на сражението свидетелства и фактът, че за първи път от доста време бил пренебрегнат неписаният закон, който препоръчвал освобождаване на пленниците, но българите не се поколебали да ги избият.

Младият император Михаил ІХ изпаднал в пълна безисходица, тъй като не разполагал със средства да заплати на войниците си полагащото им се възнаграждение. Той заповядал да насекат на монети собствените му златни и сребърни съдове, с които въоръжил войска от няколко хиляди души и през август 1304 г. се отправил срещу България. По това време цар Светослав Тертер не бил при войските си и това спомогнало на Михаил ІХ да разори земите около Сливен. Но това нашествие имало повече характер на диверсия и не оказало влияние върху съотношението на силите. Скоро след това войската на цар Светослав заедно с отрядите на деспот Елтимир опустошили ромейските владения в Тракия. На помощ на младият император били изпратени каталонски наемници, но това донесло повече вреда, защото накрая испанците се разбунтували защото заплатите им не били изплащани от месеци и оплячкосали византийските владения.
През 1305 г. византийската дипломация успяла да откъсне Елтимир от съюза му с цар Светослав. Главна роля в този заговор изиграла съпругата на бившия български цар Смилец, чиято дъщеря била омъжена за Елтимир. Светослав Тертер обаче изпреварил заговорниците и неочаквано нахлул във владенията на чичо си, когото пленил и не се поколебал да осъди на смърт.
Когато през 1306 г. аланите се отметнали от властта на императора, Светослав ги привлякъл за свои съюзници. Аланите били войнствен и непобедим народ и влизали в състава на ударната част на татарските орди. Част от тях (около 16 000 души) преминали във Византия, именно тях, заедно с жените и децата Светслав заселил в българските земи.
Междувременно българският владетел се домогвал до съюз и приятелство с предводителя на каталонците Беренгер дьо Рокафорт. В лагера му пристигнали пратеници на царя, които му предложили ръката на Светославовата сестра, вдовица на Чака. Преговорите били осуетени от византийците, които увлекли каталонците в действия далеч от Тракия.

След като българският цар окончателно утвърдил властта си над земите в Източна Тракия и Черноморието през 1306-1307 г. той започнал сондажи за мир с империята. Андроник първоначално настоявал да му отстъпят част от завзетите земи, но Светослав отказал всякакви отстъпки и преговорите продължили да се проточват. Накрая Светослав предложил да се ожени за Теодора, дъщерята на престолонаследникът Михаил ІХ, тъй като междувременно била починала предишната му съпруга Ефросина, която го дарила със син - бъдещият цар Георги Тертер ІІ. А завоюваните земи в Източна Тракия да бъдат официално считани за зестра. След известно време упорстване Андроник склонил да приеме предложената алтернатива на войната и през 1307 г. бил сключен мирен договор.
След тези събития бил осигурен дълготраен мир, който траял до края на живота и управлението на Светослав Тертер. Били изгладени и взаимоотношенията със Сръбското кралство, а през 1318 г. сръбският крал Стефан Милутин посетил Търново, където било устроено бляскаво посрещане и празненство в негова чест.
Чак през 1320 и 1321 г. Светослав Тертер на два пъти пропуснал татарите през България и те извършили опустошителни нашествия във византийските земи. Активизирането на българската политика се дължало на новото напрежение във византийският двор, където избухнали междуособици и властта се оспорвала от Андроник ІІ и внука му Андроник ІІІ, син на Михаил ІХ. Светослав Тертер дал вид, че иска да подкрепи младия императоркато му изпратил в помощ елитен отряд от 300 тежко въоръжени конници - българите уверявали претендента за византийския престол, че техният цар е в състояние да го подкрепи с много по-големи сили в бъдеще. Всъщност намеренията на Светослав били да плени Андроник ІІІ, но той се усетил на време за плановете му и в последствие българската конница се оттеглила.
На 29 октомври 1321 г. починал сръбският крал Стефан Милутин, а малко след това се разболял и починал българският цар Светослав Тертер, на около 50 - 55 годишна възраст. Той е измежду малцината търновски царе починали от естествена смърт, което заслужава да се подчертае като се имат в предвид бурните преживявания от младежките му години.

До към 1310 г. Светослав Тертер успява да обедини и централизира България, както и да я превърне в процъфтяваща европейска държава. Редица хронисти пишат, че тогавашна България е богато царство където има изобилие от месо, мляко и зърно. Житото става повод и за един кратък конфликт. Генуезската република, която е главен износител на зърнените излишъци на България първоначално се била настанила в черноморските пристанища и не плащала мита, акцизи и пристанищни такси. По заповед на цар Светослав Тертер през 1314 г. са конфискувани няколко генуезски галери, намиращи се в българските пристанища. преговорите протичат неуспешно и през 1315 г. Генуезският сенат налага търговско ембарго на България, като забранява генуезски кораби да търгуват през българските пристанища под страх от глоба в размер на 500 лири. Но още на следващия месец главният им конкурент Венеция заема изцяло българските пристанища и започва да товари жито на корабите си. Виждайки това Генуа скоро отменя ембаргото и започва да си плаща задълженията към България. Всичките тези пари придобити от морските търговски републики отиват в държавната хазна и са вложени в строежа на пътища, мостове, оръжие, строеж и укрепване на крепости.
Управлението на Светослав Тертер, не само, че спасява България от унищожение, но й донася над 15 години мир в смутните времена на късното средновековие, които са съпроводени и с бурен икономически растеж.

Един от малко известните ни но доста могъщи царе през средновековието!!!
http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=42


Тагове:   цар,


Гласувай:
0
0



1. karavelov - Моля.........
06.02.2007 13:41
Моля..................
цитирай
2. анонимен - Finest Ab Exercise For Guys - Guidelines And Tips
25.10.2012 16:25
It wonderfully sculpts an individual bodily features and also chops the excessive extra excess fat
http://www.article-website-traffics.com/Art/413566/88/Specific-Somanabolic-Your-Muscle-Maximizer.html
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2536414
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10569
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031