Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2007 15:00 - Бойните знамена в нашата История!!!
Автор: karavelov Категория: Технологии   
Прочетен: 2880 Коментари: 1 Гласове:
0



Темата цели да събере информация за развитието на българските бойни знамена през епохите. В това мнение публикувам една статия, която намерих. Тя е на Горан БЛАГОЕВ и касае връзката между бойните ни знамена и християнският символ. Надявам се, че темата ще е полезна или поне интересна на някого.

************************************
В своите известни отговори по допитванията на българите след покръстването папа Николай I ги призовава да изоставят като военно знаме конската опашка, защото тя е езически знак, и да влизат в бой, носейки Светия кръст. Писмата на римския първосвещеник до българския княз Борис показват, че още след приемането на християнството кръстът става боен знак на българската войска.
Въпреки че липсват конкретни данни, със сигурност може да се твърди, че през целия период на средновековната българска държава кръстът е символ на нашата войска. Както показват запазените от тази епоха миниатюри, този знак увенчавал дръжките на бойните знамена. Много е възможно по византийски образец начело на войските освен знамена да са носени големи кръстове, подобно на тези, които се носят в църковните литийни шествия. Когато войските влизали в бой с вдигнати знамена, множество кръстове се извисявали над войниците ­ като знак, че те се намират под Божията закрила. В православната традиция всяка армия, “водена” от кръста, била смятана за “кръстоувенчана” ­ словосъчетание, което априори подсказва небесното покровителство над нея. Такава армия била наричана “обичаната от Бога наша войска”. Вярвало се, че начело на войската стои сам Бог, който я повежда в бой, дарява є закрила и победа чрез своя победоносен знак.
По време на османското робство кръстът бил изобразяван върху знамена, предвождащи различни български чети или въстаници. И докато в Средновековна България кръстът е схващан като универсален, общохристиянски символ, то по време на робството Христовият кръст става белег едновременно на религиозната и националната принадлежност на българите, знакът на тяхната идентичност, който ги отграничава от окръжаващия ги ислям. Те вярвали, че именно с Христовата вяра и чрез неговия всепобеждаващ кръст ще успеят да отвоюват свободата си от своите османски поробители. Както е известно, върху едната страна на знамето на Карловския революционен комитет Васил Левски нарежда да се постави бял кръст и надписът: “Бог с нами!” (“Бог е с нас!”). Апостолът на свободата, който имал духовно образование, много ясно съзнавал, че за да се увенчае с победа освободителното дело на българите, революционерите трябва да се уповават на всемогъществото на Бога и да вярват в Неговата подкрепа. В едно свое писмо Васил Левски пише: “Бог нека е напреде, а народът български да ни е знаме!”
При свикването на събранието в Оборище през април 1876 г., което трябва да подготви предстоящето въстание, апостолите от IV революционен окръг тръгват към местността, предвождани от известния поп Грую Бански. Яздейки кон, свещеникът държал в едната си ръка сабя, а в другата издигал високо кръст. “Дружината запя бунтовен марш ­ пише Захари Стоянов ­ и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище с кръста в ръка... Блажени минути!” След това, преди събранието да започне, по предложение на Панайот Волов е отслужен водосвет и по този начин бъдещите въстаници призовали “божията благодат в своите действия”.
Православна традиция е доразвита във воинската символика и на Третото българско царство. Както е известно, първите бойни знамена на младата държава са по руски образец ­ от двете им страни е изобразен червен кръст с изправен лъв в средата и надписа “С нами Бог” (“С нас е Бог!”). Тази християнска символика се запазва върху бойните ни знамена чак до 1950 г. По този армейски образец думите “С нами Бог!” са изписвани върху знамената на някои чети, участвали в Съединението (1885 г.) и на доброволчески дружини по време на Балканската война (1912-1913 г.). Бродираните върху старите бойни знамена думи “Бог с нами!” или “С нами Бог!” са заимствани от старинните църковни текстове на т. нар. “Голямо повечерие”, което се отслужва по време на Великия пост: “С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!... Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!” Това е тържествен призив-молитва, който изразява древното християнско вярване, че нищо на земята не може да бъде постигнато без Божията подкрепа. Както вярващите призовават божието присъствие и помощ, за да се очистят от греховете по време на Великия пост, така и православните воини влизали в бой с възгласа: “С нами Бог”.
******************************************
Из http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48980
   

 



И още едно знаме на въстанниците от Илинденско-Преображенското въстание в Охрид!!!
И на опълчението от Македония което воюва по време на I-та Балканска война!!!



Картинка:1va Debarska druj.jpg


Тагове:   Нашата,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - vasil levski
19.02.2007 22:18
az mislq,che vasil levski naistina e apostol v premejdie
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2433631
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10566
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031