Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2007 18:26 - Канонизират избитите в Батак българи!!!
Автор: karavelov Категория: Новини   
Прочетен: 4325 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 15.05.2007 21:15


http://pravoslavie.bg/content/view/6995/202/
 Канонизират избитите в Батак българи?    
Автор n/a   
петък, 27 април 2007, 17:51

Източник: dnes.dir.bg

Светият синод на Българската православна църква днес е разгледал предложението на народния представител от НДСВ Светослав Спасов да бъдат канонизирани като светци избитите в Батак българи през 1876 г.

Това съобщи за БТА Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Светият синод възложи задача на пловдивския митрополит Николай, в чиято епархия е Батак, да събере всички сведения и документи, необходими за канонизирането на избитите българи, каза митрополит Кирил. Той добави, че подкрепя идеята БПЦ да канонизира жертвите на клането и това е възможно. Предложението днес е било подкрепено и от Общинския съвет в Батак, съобщи за БТА Спасов. Той добави, че проектът на Улф Брунбауер и Мартина Балева е кощунство. Опитът да се подмени истината за Батак е поругаване на паметта на хиляди хора, загинали за християнството и свободата на България, заяви Спасов. Той определи проекта като недостойна, антибългарска кампания и заговор срещу българската история.




Тагове:   Батак,   Канонизират,


Гласувай:
0
0



1. vkolev22 - Силен отговор на БПЦ!
27.04.2007 19:34
Отдавна Светият Синод не се е намесвал така категорично в обществен дебат!
цитирай
2. karavelov - Наистина!!!Не си спомням за такава ...
27.04.2007 21:17
Наистина!!!Не си спомням за такава тяхна реакция скоро!
цитирай
3. fiona - Уффф, за съжаление,
27.04.2007 22:33
това започна да се обръща в предизборна пропаганда. Което е отвратително.
цитирай
4. karavelov - Да наистина!!!И това не ми харес...
27.04.2007 22:36
Да наистина!!!И това не ми харесва!За мен това е общобългарски проблем,но май политиците искат да яхнат вълната на недоволството!Но аз адмирирам идеята на БПЦ!!!Все пак,тя не е политическа организация!!!
цитирай
5. georgiev - Според мен е крайно време невинно ...
28.04.2007 12:48
Според мен е крайно време невинно избитите мъченици от Батак да бъдат канонизирани за български православни светци. Но това решение трябва да се вземе от Българската Православна Църква.
цитирай
6. smartangel - razbira se
28.04.2007 21:37
zaslujavat go horicata izbiti kato jivotni zaradi svoq ideal i nejelanieto si da badat pokorna raq!
цитирай
7. анонимен - !!!
09.05.2007 21:29
"Според мен е крайно време невинно избитите мъченици от Батак да бъдат канонизирани за български православни светци."
Там са загинали деца-АНГЕЛЧЕТА, жени-светици и мъже като Кочо,които са защитавали най-милото, което имат...

Лета
цитирай
8. анонимен - Кочо
09.05.2007 21:33
O, движенье славно, о, мрачно движенье,

дни на борба горда, о, дни на паденье!

Епопея тъмна, непозната нам,

епопея, пълна с геройство и срам!



Храмът беше пълен с деца и невести,

с въстаници бодри и бащи злочести,

които борбата в тез зидове сбра.

Участта си всякой вече я разбра.

Врагът от три деня наоколо храма

гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,

ни бой, ни закани нямаха успех.

Борците държаха и никой от тех

за сдаване срамно уста не отвори

и лицето първи да си опозори.

Оградата беше прилична на пещ

задушена, пълна със въздух горещ

и със дим барутен. Свирепият глад

издаваше вече своя вик познат.

Децата пищяха уплашени, бледни

пред майки убити и трупове ледни.



Борбата кипеше отвътре, отвън,.

Във всички очи пламтеше огън.

Болнави и здрави, богати, сюрмаси,

русите главички и белите власи

зимаха участье в последния бой.

Майката мълвеше:"Чедо, Не се бой!"

и даваше сину напълнена пушка;

и старата баба, що едвам се люшка,

носеше куршуми в свойта пола,

и мъжът, учуден, имаше крила:

отзади, до него, жена му любима

гледаше азлъкът пупал дали има.

Децата пищяха като за пръв път

чеваха гърмежи и гледаха кръв.

и боят кипеше отвътре, отвън.

Много борци хладни спяха вечен сън,

и димът беше гъстък, и смъртта не беше

ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше

из женски гърди наместо млеко.

Лудост бе пламнала във всяко око.

Старците търчаха с ярост на лице

и търесеха пушки с трепетни ръце...



Отвън враговете диви, побеснели

сган башибозуци храма налетели -

фучаха, гърмяха, надаваха рев

и падаха мъртви във немощен гнев.

Главатарят техен, с кръв топла оквасен,

на таз жътва дива гледаше безгласен,

и страхът неволно обзе му духът

пред тез раи слаби, що сееха смърт,

и вместо молби, плач пукаха куршуми.



Изведнъж далеко, на голите друми,

войска се зададе с трясък, тичешком...

Сганта се зарадва, а в божия дом

душите сетиха трепет и смущенье

като пред десница, що принася мщенье.

Битката утихна...Разредя димът,

и някой глас чу се, че ехти в шумът:

-Ний се бихме, братя, с башибозуци,

защото са мръсни, диви и хайдуци...

Ето, царска сила, да се предадем!

-Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем!

-Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?

- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!

- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. -

Спогодба не става между тях и нас!

Една жена викна:"Чуйте! Срам)!" и пушна

към войската царска и падна бездушна,

и гърмът разклати смаяний народ!

Трепна всяко сърце и всякой живот,

огънят обхвана тия души горди.

- Да се не вдадеме на турските орди!

И гърмежът почна, и боят със гнев

подзе своя страшен и грабен напев,

но йоще по-страшно и йоще по-гробно.

и смъртта из храма фучеше злокобно.

Отчаянье мрачно ицата вапца,

майки не познаха своите деца.

отвън срешу храма зяпнали пушкала

забълваха пламък и бомби, и хала!

и стените стари разлюляха с звук

кат внезапний вятър планинския бук

като тръс подземен многажди повторен.



изведнъж видяха там зидът съборен!



Перущице бедна, тнездо на гепои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Слава теб, че ти се одържа до крайност

и бори се в пушек, и падна със сяйност.

Ти в борбата черна и пред турский гнев

издигна високо твоя свилен лев,

и глава не клюмна, и меча ни даде,

и твойта светиня срамно не предаде,

и нашта свобода ти я освети.

и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!

Твойте чеда бяха силни в трудний час,

твойта гибел беше тържество за нас,

защото ти падна със падане ново

и в нашта исторйя тури светло слово.

Защото ти блесна в синия простор

след многото подлост, сред общий позо!

Защото пропадна и в гроб се халоса

славно както Прага, както сСарагоса,

обвита във пущек, окъпана в кръв;

защото ти - сетня - пример даде пръв

как мре народа и не моли бога,

и не рече: Милост! - в общата тревога;

и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ

и със голи ръце, и без никой вожд,

без минало славно, без примери славни,

що малките правят с великите равни,

ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами.



Но войската скоро храмът окръжава,

отвсякъде ужас и смърт приближава.

и сганта, упита от лакома стръв,

и гладна за блудство, за месо и кръв

изскърца със зъби. Бомбите трещяха

и момите красни с децата пишяха.

Слисаните майки с поглед страховит

блъскаха глави си о голия зид

и падаха, други - с настръхнали власи

във свойте колене душаха деца си.

Във тоя миг Кочо - простият чизмар,

наранен отслабнал и бунтовник стар,

повика жена си - млада хубавица,

на гърди с детенце със златна косица

и рече: "Невасто Виж, настая сеч

и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...

Искаш ли да умреш?" - И клетата майка

бледна, луда, няма и без да завайка,

сложи се детето с трептящи ръце

и кат го цалуна в бялото чебце,

задтана и рече: "То да е отзади!

Удряй!"...И Кочо ножът си извади

кървав из гърди й; и чучур червен

бликна и затече, и Кочо втрещен

погледна детето. То плачеше, клето!

"Майка ти не ще и сама на небето!"

Рече и замахна като в някой сън

и възви глава си, пламнала в огън.

Главицата падна, трупът се затресе

и кръвта детинска с майчинта се смеси.

И Кочо пак рече: Не остана мощ,

но за един удар имам сила йощ!"

И ножът димещи опря с две ръце

право дето тупа негово сърце.

И падна обагрен, грозен, страховит

с отворени очи и със нож забит.

..............................

..............................

И храмът ехтеше от моми, невести,

кат падаха в кръвье или в безчестье!

Вела



цитирай
9. анонимен - !!!
09.05.2007 22:36
НИКОГА НЯМА ДА ГИ ЗАБРАВИМ !!!
ВСИЧКО Е ИЗПИСАНО С КЪРВАВИ БУКВИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ !!!

Яна
цитирай
10. karavelov - Никога хората загинали за нашата ...
09.05.2007 22:41
Никога хората загинали за нашата свобода няма да бъдат забравени!!!
"ТОЗ КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА,ТОЙ НЕ УМИРА"!!!
цитирай
11. анонимен - Българийо,обичам те !
14.05.2007 20:18
поклон пред светлата памет на всеки истински българин пожертвал себе си и живота си за България,за свободата ни!


BulgarianRose
цитирай
12. анонимен - ...
18.05.2007 23:00
"Обичам те, родино, пролет,
под накита зелен
и с пъстрите цветя, наболи
през първи слънчев ден."
...

~
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2433591
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10566
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031