Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2010 20:55 - РУСЕНСКА СЕЛИЩНА МОГИЛА
Автор: karavelov Категория: История   
Прочетен: 9567 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 01.03.2010 16:28



www.vmro-rousse.hit.bg/


Възприета традиция е да се счита началото на гр. Русе от римския кастел Сексагинта Приста, основан през 1 век след Христа. Много по-рано обаче още през каменно-медната епоха(5 хил. пр. Хр.) тук са поставени основите на ранноземеделско селище. То съществува с известни прекъсвания през цялата каменно-медна, бронзова, желязна и римска епохи като е сложило началото на уседналия начин на живот на територията на съвременния гр. Русе.
От древното поселение до нас са достигнали 2 селищни могили-голяма и малка, намирщи се в двора на дн. завод "Бимас. Северните им части са измити от водите на реката, които до скоро са текли покрай тях. Голямата селищна могила е едно от най-значителните праисторически селища в Североизточна България.Разположена на брега на р.Дунав, тя има височина10м, ширина 50 м и дължина 98м Могилата е изцяло проучена по археологически път и затова тя вече не съществува, но благодарение на това обаче имаме известна представа за измененията в планировката, жилищната й архитектура, всекидневието на древните земеделци, тяхните религиозни представи и вярвания. Откритите над 20 строителни хоризонта дават доста добра визия за отделните аспекти от живота на хората тук през цялата каменно-медната епоха, за началото, развитието и упадъка на селището с течение на времето. Малката могила предстои да бъде пручвана.

image image


Появата на поселение тук през каменно-медната епоха (халколит) е обусловено от няколко взаимнозависими екзистенциални фактора : почвено-климатичните, природо-географските условия , както и ресурсната обезпеченост. Наличието на територията на града на плодородни черноземи, по-хладен климат от колкото на юг и голяма река стават притегателна сила за хората, заселили се тук в началото на 5 хилядолетие пр. Хр. Водещата причина за създаване на селище тук може би е откриването и използването на медта. В районите, какъвто е и този на съвр.гр. Русе, където има предпоставки за най-интензивни културни контакти , свързани очевидно с дистрибуцията на най-ранния метал ,се формират нови културни общности. Контингенти население от Тракия се премества към Севвероизточна България, където основава първите укрепени селища в основите на селищните могили, които до този момент са непознато явление тук. Така от продължителния уседнал начин на живот селищата придобиват вид на широки плоски могили-една традиция, възприета от региона на Тракия.По този начин възниква и първото земеделско поселение на тертиторията на съвр. град Русе, ностител на нови културни тенденции, прояви на които срещаме в раннохалколитната култура Боян и къснохалколитната Коджадермен-Гумелница.

image


История на проучванията

През 2004 г. се навършват 100 години от началото на археологическите проучвания на Русенската селищна могила. Благодарение на това тя заема водеща роля за познанията ни за халколита в Североизточна България и Балканите и е еталони за определянето на хронологията и периодизацията на каменно-медната епоха в страната.
Пръв, един от пионерите на българската археология, Херменгилд Шкорпил през 1904 г. прави сондажно проучване на обекта, благодарение на което открива археологически материали от каменно-медната епоха, датирани по-късно, тъй като той не се ангажира тогава с това. Пребивавал е в Русе за периода 1900-1904 г. като учител в мъжката гимназия. После получил учителско място във Варна през 1904 година, Х.Шкорпил продължава да се отдава на обществена, музейна и археологическа работа. Като естественик той се е занимавал предимно с природни явления, но в началото на своята кариера той е работил в областта на праисторията. Това е разпалило и неговият интерес да направи първите археологически разкопки на Русенската селищна могила. Пручването й се свързва съвместно и с името на неговия по-малък брат - Карел Шкорпил. Първо като учител в Русе в края на XIX и началото на XX век, той изучава праисторическите паметници около града и Разградско. Заедно с брат си търси данни за праисторическото и античното минало на Русе чрез теренни обхождания и накрая през 1904 г. създават с намерените материали от каменно-медната и римска епохи археологическа сбирка към мъжката гимназия "Княз Борис" под името Археологически музей. Така братя Шкорпил полагат основите на бъдещия исторически музей. Малко по-късно по поръчение на Археологическата комисия през 1912 г. К. Шкорпил прави 2 сондажа съответно в северната и южната част на могилата. С това сондиране са свързани първите данни за размерите на обекта, първите фотографски снимки, както и голям брой находки.
С дейността пък на местно археологическо дружество са свързани и следващите разкопки. Те се провеждат през 1921 и 1922 г. от Д. Костов, учител в мъжката гимназия, при непосредственото наблюдение на Р. Попов, завеждащ праисторическия отдел на Археологическия музей в София. С помощта на ученици от училището и граждани е направен сондаж с дължина 28,5м и ширина 8м в северната периферия на могилата, без да се спазват стратиграфските принципи, а материалът е събиран за попълване на музейната сбирка. Между откритите материали има предмети като костени идоли, глинени антропоморфни фигурки и съдове, които със своята уникалност, майсторство на изработката и висока експозиционна стойност имат и досега важно място като ценни паметници на културата във фонда на историческия музей. Публикуваните от Д.Костов и Р.Попов находки от Русенската селищна могила заемат определено място при оформянето на общата характеристика на българската праистория и съставляват основен изворов материал за редица обобщителни разработки с определена тежест за времето си.
Със започването на мащабни и дълготрайни разкопки на Русенската селищна могила през 1948 г. се поставя началото на нов етап от проучването й. Това се осъществява под ръководството на проф. Г. Георгиев - представител на АИМ при БАН и Н. Ангелов - завеждащ праисторическата сбирка в гимназията от 1944г ,a след това станал пръв директор на музея от 1949г. Качественото обогатяване на сбирката подтиква Градския народен съвет да осигури сграда за подреждането на откритите досега материали. Положителните промени в методиката на археологическата наука позволяват на колектива да води проучването върху цялата площ на селището при строго спазване на стратиграфския принцип, ползва се план-квадратна мрежа, води се подробен дневник с всички необходими данни за научното обработване на находките както и подробни бележки за локализиране на находките, подобрена е и фотографската документация. Целта на проучванията е да се изясни детайлно живота на едно праисторическо селище и да се установят по-точно връзките между земите от двете страни на Дунава през каменно-медната епоха. Чрез контролен профил могилата е разделена на западен и източен сектори. В периода 1948/1949 г. се работи в източния сектор и са отнети около 5 м културни напластявания, в които са раграничени 10 строителни хоризонта. Западният сектор е разкопан в периода 1950/1953, като са разграничени 11 строителни хоризонта. Всички открити материали датират от времето на късния халколит(края на каменно-медната епоха)-4500-4100 г. пр. Хр. и гравитират към културния ареал Коджадермен-Гумелница-Караново VI. Между откритията фигурират и златни предмети, които хронологически съвпадат със златните находки от Варненския халколитен некропол. Богатите и разнообразни данни , получени в резултат на поредните проучвания на селищната могила, влизат в поредица тематични и обобщителни работи за халколита на България и Балканите, издадени през 60-те г. От публикуваните в научния печат материали Русенската селищна могила придобива световна известност.
Във връзка със строителната програма на град Русе през 1986 г. ОИМ и АИМ при БАН предприемат съвместни спасителни археологически разкопки на могилата. Съставеният колектив се води през 1986/1988г. от ст.н.с. Кънчо Кънчев, представител на АИМ при БАН и Димитър Иванов - ОИМ - Русе. През 1989/1990 г. ракопките продължават под ръководството на В. Попов от ОИМ- Русе с научни консултанти н.с.Тотю Иванов от ИМ-Разград и Илка Ангелова-ИМ Търговище до окончателното проучване на обекта. От изчерпаните напластявания са разграничени нови 7 строителни хоризонта от ранния, средния и късния халколит, които внасят една завършеност на хронологията на Русенската селищна могила и обогатяват познанията за различните аспекти от живота на древното население тук. Изяснена е културната принадлежност на новите находки, които са определени като местна изява на ранно- и среднохалколитната култура Боян, ядрото на която се намира в дн.Румъния.
Следствие от близо едновековните археологически проучвания Русенската селищна могила поражда световен интерес, тъй като тя заема важно място в системата от селища по двата бряга на р.Дунав през каменно-медната епоха. Благодарение на цялостното й разкопаване са разкрити нови страни от живота и културните достижения на земеделско-скотовъдните племена през тази епоха, както и са обогатени по-детайлно познанията за българската праистория в контекстта на Балкано-Дунавската географска зона.
Като равносметка до тук е проучен културен пласт с дебелина около 9 м и са раграничени 18 строителни хоризонта от халколита:
-I-XV - културен комплекс КГК VI ( късен халколит)
-XVI - XVII - култура Боян IV (среден халколит)
- XVIII - Боян II (ранен халколит)
(заб. Номерацията на хоризонтите е дадена според последеователното проучване на могилата от горе надолу или от най-късния към най-ранния. Затова най-ранния хоризонт е XVIII, който трябва да се брои за първи, което се отнася и за останалите след него)


Поселищна и жилищна архитектура

Халколитното селище Русе е образувано по предварително съставен план, който e предвиждал застрояването на правоъгълно пространство с площ първоначално от около 5 дка върху първата незаливна тераса на река Дунав. Постройките отначало са относително малко, самите те са едноделни или двуделни. Конструкцията на последните е била проста - забити в земята колове, оплетени с плет и обмазани отвън и отвътре с глина. Покривите им са били двускатни, покрити със слама или тръстика В зората на живота тук жилищата очертават тесни улички, без обособен център и каквато и да е компактност. Първо се застрояват най-ниските участъци и постепенно(пълзящо) и стъпаловидно след 3-4 жилищни нива се усвоява, изравнява и застроява цялата площ на терасата, което става по време на петото жилищно ниво, вече в началото на късния халколит.
Животът на един жилищен хоризонт е бил средно около 40-50 години. След това постройките са били разрушавани или от пожар или умишлено и са били издигани наново непосредствено или с известно прекъсване, вследствие на което са се образували могилните напластявания. При основаването си селището се е състояло от десетина къщи, докато вече при V хоризонт е имало 35-40 къщи. В резултат застроената площ се е увеличила почти двойно-достигнала е над 10 дка. За разлика от първите три, четвъртото селище е било вече добре оформено, с очертан център с най-широка площ, където под прав ъгъл се пресичали 2 главни улици по посоките на света, които разделят населеното място на четири отделни квартала. Тогава е била изградена и първата укрепителна система. Последната се е състояла от дълбок (с дълбочина под речното ниво) и широк (над 2м) ров с вода от реката и вал с ограда от дървени колове. Така в общи линии е изглеждала новопоявилата се фортификация, която е превърнала селището в недостъпен остров с единствен вход от юг вероятно с подвижен мост. Представената укрепителна система е претърпяла редица преустройства, за да просъществува до бронзовата епоха, когато се издига вече ограден зид от ломени камъни. Могилата е нараствала във височина средно с около 0,40 м. във вид на пресечен конус от наслояванията на всяко жилищно ниво, при което площта на застрояване намалява с около 100-150 кв.м. Това редуциране на терените за застрояване контрастира на постоянното и бързо увеличаване на населението - т. нар. демографски взрив.При основаването на селището през ранния халколит неговите жители не са били повече от 100, докато в края на епохата броят им нараства на около 300-400 души. По понятни причини ограничените свободни терени в селището са се използвали най-рационално до определен момент. В края на каменно-медната епоха, когато това вече се оказва на практика невъзможно, част от жителите на прекалено увеличеното демографски селище се е заселило на съседния хълм, противостоящ на около 50м на югоизток и основало там нов квартал на своята метрополия, като така е бил превъзмогнат излишъка от население. Преди окончателното опожаряване на селището по време на степната инвазия е възможно броят на жителите общо на двата хълма да е достигнал и 1000 души, което е една огромна за епохата цифра. В резултат на продължителния живот на мястото на новосформирания квартал се е образувала нова могила, която е значително по-малка от предходната, защото е била създадена много по-късно във времето - около 500 години след основаването на метрополията.
В центъра на метрополията е имало стабилна двуетажна сграда - култов център, украсена с червени стенописи. Тази постройка се е намирала сред широка незастроена площ, очертаваща площад, пряко свързан с главния вход на селището.

image


В края на каменно-медната епоха праисторическото селище Русе е имало масивна отбранителна система, компактно застрояване на цялата му площ със жилищни квартали, правилна планировка с ясно изразена улична мрежа и площади и присъствие на ясно изразен ритуален център.
Всички тези благоустройствени подобрения вече сближават най-ранния тип земеделско селище с града, като то се превръща в междинното звено от малко населено място към град, или т.нар. протоград, планировката на който дава основите на античното градоустройство. Урбанистичните тенденции изиграват водеща роля на праисторическото селище Русе спрямо околните такива като култово-управленски и защитен център.


Всекидневието на хората от РСМ

Всекидневието на хората от каменно-медната епоха в РСМ е протичало по сравнително разноообразен за времето си начин. Изконното им занимание е било земеделието, тъй като то осигурявало около 2/3 от прехраната. За това съдим по намерените в могилата земеделски сечива - сохи и мотики, изработени от еленов рог, каменни мотики и кремъчни ножовидни пластини, използвани като съставна част на сърпове. Между находките са и 13 броя сегменти от диканя, открити за пръв път у нас. Наличието на сохи и дикани подсказва практикуване освен на мотично и на орно земеделие и вероятно употребата на впрегатен добитък за оран и вършитба. Освен това следствие от проведените разкопки са намерени остатъци от обилни кухненски отпадъци с животински и растителен произход, включително овъглени зърнени храни и варива. Отглеждани били пшеница, еднозърнест и двузърнест лимец, ечемик. Освен тях са били познати и някои видове бобови растения. Обработваемите площи са били около селището и в близост до реката. Почистеното и изсушено зърно се е съхранявало в специално изградени за целта зърнохранилища.

image


Скотовъдството също е било едно от основните занимания от ежедневието. То е неразделно свързано със земеделието, тъй като го предполага и допълва. Древните жители на селището са отглеждали овцата, козата, свинята, говедото, кучето. Доказателства за това са откритите костни останки от изброените животни. Домашните животни осигурявали месо, мляко, вълна, кожи. За месо ги колели само в напреднала възраст или при бедствени ситуации, което ясно проличава при обработката на откриваните при разкопките костени остатъци от трапезата на праисторическия човек.

image


Важен източник на месо бил и ловът, обект на който са били елени, глигани, тур(диво говедо), мечки, вълци, язовци, различни видове птици и др. Ловни оръжия на древните обитатели на праисторическия Русе са били лъкът, копието и стрелите с кремъчни и костени върхове. Към тези средства тряба да се добавят и кремъчните брадви и правилно направените каменни бойни топки, които са били хвърляни с помощта на прашки.

image


Река Дунав, която тогава е течала край самата могила, давала възможност за развитието на риболова. Той е бил извършван с мрежи и харпуни, както и с въдици, направени от кост или мед. Откритият досега голям брой продълговати тежести за рибарски мрежи, костени върхове на харпуни, както и голямо количество кости от риба и мидени черупки са доказателство, че риболовът е бил един основните поминъци в това селище през халколита.
Наличието в древността в околностите на селището на растителни ядливи съобщества е предпоставка за развитието на събирателство, чийто обект са били различни видове растения, гъби, охлюви, черупки от които са откривани в изобилие при разкопките на могилата.
Дърводобивът и дървообработването също са били неизменна част от халколитно стопанство на селищната могила при Русе. Дърветата са били отсичани с помощта на каменни брадви, изработени предимно от жълт кремък, по-рядко от мед. Фината обработка на дървения материал е ставала посредством малки каменни теслички и длета. Той е бил необходим за построяването на жилища и укрепителни системи, както и за изработка на мебели, на някои сечива или на дръжките към тях, за огрев, за керамично производство и др.

image


Рудодобивът и металургията са били важни поминъци за хората от халколитното селище Русе. Изработването на медни сечива рязко повишило ефективността на цялата древна индустрия. Досега не са правенни изследвания от къде е вземана медната руда за изработването на различни сечива в Русенската селищна могила. Доказано е обаче, че медта от Варненския халколитен некропол е добивана от големия рудник при Стара Загора в местността Ай Бунар. Близостта на Русе до Варна не изключва възможността медта тук също е да е набавяна от рудника при Стара Загора. Рудодобива включва няколко последователни етапа на работа като разкриване на жилата, нагряване, охлаждане, първично разпукване на скалите, сепариране на рудата и промиване. Етапът на съшинския металургичен процес е почвал с топенето на рудата, както и следващото изливане на заготовките до окончателното им доработване. Това ставало в предварително за целта моделирани калъпи от глина, като разтопения метал първо се съхранявал в керамични потички. Такива са откривани често в Русенската селищна могила, както и различни по вид и предназначение медни предмети - клинове, брадви-клинове, брадви-чукове, кирко-мотики, длета, шила, игли, пръстени, обици и др. Металните оръдия навлизали в отделни отрасли на стопанството.

image


Високо процентно съдържание от намерените сечива е отреден за кремъчните такива, които според трасологическия им анализ са били използвани за около 50 вида дейности, най-вече за обработка на кожи и направата на керамични съдове. Големият брой открити прешлени за вретена, костени и медни игли и шила, както тежести за тъкачни станове са свидетелство за активното производство в селището на тъкани за облекло и предмети на бита. Суровини за тъканите са били вълната на домошните животни, влакната на лена и конопа, растящи в диво състояние.
Безспорно най-голямо количество от архологически материали през цялото време на разкопките е керамиката. Това е показател, че грънчарското производство през халколита в Русенската селищна могила е било доста добре развито. Изработката на съдовете от тази епоха се отличава с голяма прецизност, простота на линиите и богата орнаментация. Изработвани са на ръка и чрез употербата на ръчно грънчарско колело. Практически се делят на 3 вида: фина трапезна керамика, груба - кухненска керамика и големи съдове - хранилища. Халколитната керамика от селищната могила обхваща съдове с биконични, цилиндрично-конични, конични както и със сферични форми. Орнаментите по керамиката са рисувани, врязани или пластично налепени. Рисуваната украса е постигната с бяла, червена и черна боя, също така и с графит. Много често срещана е барботинната украса, изпълнена чрез провлачване на пръсти по все още мократа глинена повърхност на съдовете, често явление е и нокътната и мидената украса. Освен изяществото на изработката им, керамичните съдове от могилата са безписмен извор за етнокултурната и хронологическа принадлежност на древното население тук. Благодарение на тях въз основа на някои тенденциозно повтарящи се компоненти са установени контактите между различните поселения както от двете страни на река Дунав, така от района на Тракия, Добруджа и Северозападна България към района на дн. Североизточна България.

image image image image


В могилата са намерени множество предмети, използвани най-вероятно като накити - предмети изработени от глина, кост, зъби на глиган, мидени черупки, охлювчета и по-рядко от мед и злато. Особено ценни са гривните, изработени от черупките на средиземноморската мида spondylus. Тя е служела и за разменно средство. Интерес представляват открите предмети от злато, синхронни по време с откритото злато от Варненския халколитен некропол. Това са една халка, корубеста пластинка с 2 дупки за окачване и един женски идол. За изработката на предметите златото вероятно се е донасяло от Добруджа (Алтънтепе) или по-вероятно от Карпатите, където е имало златни залежи. При разкопките се откриват и кермаични предмети, подобни на печати (пинтадери), като в долната им плоскост са врязани орнаменти. Те по всяка вероятност са служели за татуиране по тялото или за орнаментиране на хлябове, пряко свързани с някакви култове.

imageimageimage

 


"Митовете" на праисторическия Русе

Колкото се връщаме по-назад мислено в миналото, толкова повече усещаме взаимовръзката между човек и бог. Ако надникнем в доисторическото време, времето на древните хора, живели на територията на нашия град през каменно-медната епоха(енеолит), ще видим проявленията на една древна религия и съпътстващите я "митове", станали прототип на по-късните разкази за богове и герои.
В резултат на близо едновековните археологически проучвания на Русенската селищна могила имаме известна представа за духовния живот на човека, живял тук преди повече от 6 хилядолетия. Исторически извори за това са предметите, свързани с древните култове и обреди, най-вече глинените статуетки, тъй като те се срещат най-масово. Сред идолната пластика преобладават вотивни фигурки на бременни жени, идоли-символи, костени идоли-амулети носени на врата за изпъждане на зли духове.Междинно място между художествено изработените съдове и идолната пластика заемат антропомофните съдове, върху които са загатнати отделни анатомични детайли, най-често лицето. Откритите идоли-съдове и кухи идоли е възможно да са семейни или родови антропоморфизирани тотеми свързани с благополучието и пазещи от зли сили. С магически цели те е трябвало да бъдат "хранени", поради което са моделирани с кухи, съдоподобни тела. Често срещаните глинени статуетки схематично представят женско тяло с подчертаване на таза (стеатопигия). Те са седнали, полуседнали, изправени. Седящите идоли най-вероятно представят женско божество - Великата богиня майка прародителка, свързана с представата за плодородието, а изправените пресъздават жрици-молителки, посветени в древните култове. Зооморфните керамични фигурки, намерени в могилата, също са често срещано явление. Появата им се дължи на обожествяването на животни-предци (тотеми) и на култа към мъртвите. Фигурките във формата на бик представят другото върховно божество от праисторическия пантеон - тотемния прародител. В съзнанието на хората той е бил изравнен с Великата богиня -майка, който е дал началото на рода и племето. Също така е изпълнявал всички охранителни и превантивни функции по отношение на членовете му.

image


Тези артефакти са материален израз на древните религиозни представи на най-ранните земеделци. Те са обожествявали слънцето, луната и природните стихии, от които е зависела тяхната реколта и прехрана. Затова е издигната в култ идеята за плодородието. То се съотнася с женската плодовитост. Следователно жените стават отговорни за изобилието на реколтите, тъй като те познават "мистерията" на сътворението. Затова по-голямата част от древните жреци са били жени. Още от зората на своето осъзнаване като мислещо същество човекът се е стремял да обяснява необяснимото в този свят. Достигналите до нас най-късни версии ни дават основание да ги свържен с митологията на енеолитното общество и в частност тези на праисторическия Русе. Древните земеделци са вяравали в триделността на видимия и невидимия свят - небесен, обитаван от боговете, земен, населяван от хората, и постсмъртен - обиталище на душите на покойниците. Видимият свят - светът на хора, животни и предмети, е бил творение на боговете и е бил посещаван от тях или техните медиатори по различни причини. За да умилостивят тези богове и да спечелят тяхното благоговение, праисторическите хора са извършвали различни култови обреди -домашни за отделните семейни единици, и общоселищни - касаещи членовете на цялaта родова община на територията на праисторическия Русе. Обратната връзка между хората и боговете е била осъществявана от жрици, изобразени чрез част глинените идоли.
Развитите религиозни вярвания през късния енеолит обособяват първите епохата култови постройки - светилищата. Основите на такава сграда, са разкрити и в Русенската селищна могила. Култовата сграда е била дълга около10м и широка 8м с ориентация на късите стени север-юг.Тя е била двуетажна и издигната в центъра на селището покрай образувания там площад. За приблизителния й външен вид съдим по открития умален глинен модел на двуетажно светилище в могилата, оцветен с бяла и червена боя. Намерените отделни късове от мазилка носят следи от орнаментиране на стените на сградата с бяла варовита материя и червена охра. На северната къса стена отвътре е бил прикрепен голям женски керамичен релеф, пресъздаващ вероятно Великата богиня майка и образуващ олтарно място. Ситуирането на храма е земна проекция на мита за божественото пространство - небето, в чийто център са живеели главните божества. Обиталището на жреците, наместници на божествата в селището, също е било в центъра. Така е оформено сакрално място, осветено от ритуалите и молитвите, защото именно там се е осъществявала връзката със свръхчовешките същества. Затова и територията около светилището не е била застроявана, защото живеенето там се е смятало за приоритет единствено на боговете и техните божи наместници - жреците. Във връзка с усъвършенстваните култове и обслужващите ги обреди през късния енеолит се появяват обредни вещи, свещени знаци - предтечи на писменост и символи бележещи времето. Това са глинени плочки със врязани орнаменти и знаци, вероятно с магическо предназначение, умалени модели на жилища,светилища, маси, столове, съдове. Тези предмети са били неизменна част от древните церемонии в култа към енеолитните божества.

image image


Представите на праисторическите хора за посмъртния свят изглежда повтаря познатата схема на света, в който са живели. Това е причина в гробните ями на покойниците да се поставят предмети и съдове, каквито са използвали приживе. Почитането на мъртвите членове на селището също е било допълнителна предпоставка за това, което между впрочем е познато явление и до днес. Древните са вярвали, че роденият от земята човек, умирайки се връща при своята майка, която от своя страна е божествено творение. Близостта на мъртвите със сакралното пространство ги превръща в полубогове и затова хората от енеолита са изпитвали към тях страхопочитание.
Духовният живот на късноенеолитното общество се е оформял и контролирал от представителите на жреческото съсловие. То периодично организирало и изпълнявало култовите ритуали, провеждащи се предимно в храма. Жреците осъществявали духовната връзка на древните хора с техните богове, което било предпоставка за висок социален статус. Откритите глинени идоли в поза на адорация(молене) вероятно пресъздават тези жреци в умален вид и в определен отрязък от време са служели за техни символи-заместители в промеждутъците на общоселищните култови церемонии. Именно затова те се откриват най-вече в жилища и са били неизменна част от някакъв домашен обред за благополучие.

Kраят на една безписмена култура

В края на каменно-медната епоха към 4200-4100 г. пр.Хр. земеделското селище при дн. гр. Русе загива под ударите на степните народи, носители на бронзовата култура, която се различава по доста показатели от халколитната. Залезът на живота тук, както и в останалите селища от Североизточна България, е причинен и от чуствителното захлаждане и засушаване на климата в края на петото хилядолетие пр. Хр.,свързано с края на климатичния максимум, което се оказва фатално за отглеждането на земеделските култури. В резултат се увеличават ледниковите шапки на Европейската платформа, която под натиска им леко потъва.Това явление довежда до допълнително покачване на подпочвените води. Така ниските терени заблатяват и стават негодни за земеделие. Къснонеолитното население в Североизточна България, и в частност това от Русенската селищна могила, остават без своята икономическа база. През V хил.пр. Хр. в Централна Европа се формират нови културни общности, които първи опитомяват коня. Те в края на каменно-медната епоха също изпадат в кризисно състояние, както и балканските културни групи, и са принудени да търсят нови по-благоприятни терени на югоизток.
Археологическите данни от РСМ показват, че в края на халколита селището е унищожено от пожар. Свидетелство за това е регистрираният дебел горял пласт, след който следва един продължителен хиатус (отсъствие на културни останки) до пласта от Ранната бронзова епоха, когато жъвотът в РСМ е възобновен и продължаващ чак до VI век сл. Хр. В могилата са открити и множество човешки скелети, около 100, които са интерпретирани от откривателите им(Г. Георгиев и Н.Ангелов) като "погребения". Липсата обаче на реалани показатели за извършен погребален обряд-отсъствие при огромна част от тях на гробни дарове, погребване вътре в селището под жилища, в междужилищни пространства, в боклучени ями и др., е показател, че тук става въпрос не за погребения. Обитателите на селището явно са станали жертва на насилие и тяхната смърт е настъпила с разрушаването и опожаряването на жилищата. Това е станало на три етапа, тъй като откритите човешки скелети се обособяват в три основни нива. По всяка вероятност погребенията от XI хоризонт , дълб,2,45-2,20 м, сред които има и групови, се свързват с първото опожаряване на селището и началните етапи на степната инвазия. По-късните X-VIII хоризонти, дълбочина 1,90-1,60 м, може би отбелязват следващото вражеско нашествие, а разчистените погребения в горните, дълб.1,40 - 0,90 м, фиксират загиването на селището. Сред откритите човешки скелети е вероятно някои от тях действително да са били погребения вътре в селището, причинени от критичната обстановка тогава. Поради наличие на извънредни обстоятелства и липса на време, покойниците не са могли да бъдат погребани в некропола, принадлежащ към РСМ и затова са положени в земята на бързо с един или няколко гробни дарове в очертанията на селището. Откритите костни човешки останки са концентрирани в периферията на могилата, което не изключва възможността тези хора да са загинали при отбрана на селището от външна инвазия. Доказателство за това е още, че при някои скелети ясно личат следи от насилствена смърт.

image


В резултат местното население на РСМ, което е било изправено пред нерешими икономически проблеми, не е могло да окаже съществен отпор и или е загинало, или е било принудено да се оттегли в планините, където в основната си част трябва да е станало жертва на глад.




Тагове:   могила,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Офф
25.03.2010 01:13
Абе пич, ти голям историк си бил! Тц, тц, тц. Ама няма да е зле да идеш наистина да ги видиш тия експонати. После си хвани влака и ела в Сливенския регион да се учиш на история. Мини и през Ямбол!!! Па размърдай си малко задника. Стига си дрямал в това Русе!!!
цитирай
2. karavelov - Aко забелязваш този материал е от ...
28.03.2010 20:38
Aко забелязваш този материал е от страницата на ВМРО-Русе и именно аз съм ги писал и качвал тези материали там! Колкото до вас в Сливен и Ямбол с представители на клонинги на Яне Янев, няма какво да се коментира! ;)
цитирай
3. анонимен - rentno varcevanje
03.02.2012 16:36
sami poskrbimo za svojo pokojnino <a href=http://www.financnisvetovalci.info>financni svetovalci</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karavelov
Категория: История
Прочетен: 2476251
Постинги: 133
Коментари: 1993
Гласове: 10567
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031